Джон Кларксън - Хавайска жега

— Тогава нож?

— Вероятно.

Девлин се обърна и погледна Чоу.

— Трябва да е бил дълъг нож, за да достигне до задното ребро.

— Да.

— От лявата страна?

— Да.

— Забит от човек, използващ дясната си ръка, достатъчно силен, за да го промуши почти през цялото тяло.

— Очевидно.

— И са го оставили насред тропическата гора, за да послужи за храна на дивите зверове.

Чоу кимна.

— И нямаме представа защо?

— Никаква.

Девлин повтори въпроса си не толкова към Чоу, колкото към самия себе си:

— Как, по дяволите, е могъл да свърши по този начин?

— Прочети папката. Може би генерал Кранстън ще ти каже повече. Ти трябва да намериш отговорите на всички въпроси около тази история. Кранстън настоява да финансира нашето разследване. Ако не успее, аз лично ще възстановя сумите на компанията. Прочети доклада. Свържи се с нашето представителство в Хонолулу. После говори с генерал Кранстън. Аз трябва утре да съм в Хонконг. Моля те, дръж ме в течение.

— Добре.

Чоу направи крачка към Девлин.

— Нямаше да бъда съвсем искрен, ако не ти кажа, Джак, че мислех да възложа това на някой друг. Смятах, че може би ще ти е нужно повече време да се възстановиш. И да изживееш смъртта на баща си. Но ти познаваше Били Кранстън. Знам, че някога той означаваше много за теб.

— И още е така.

— Да. Имах чувството, че ще искаш да разследваш случая.

— Да, така е.

— Добре.

Чоу хвана ръката на Девлин.

— Дай най-доброто от себе си, Джак.

Девлин кимна. По някакъв начин, може би само чрез този физически допир, Чоу бе предал дълбочината на чувствата си на Девлин.

Срещата приключи. Може би щеше да е добре, ако бяха останали да поговорят повече през нощта, но това беше нещо, което Чоу никога не би направил. Без да пророни дума повече, единственият човек на света, когото Девлин би приел за свой командир, взе една малка кожена папка, оставена на бюрото в хотелската стая, и се отправи към вратата.

Девлин не помръдна, парализиран от силата на чувствата си. След толкова години на съвместна работа с Чоу Девлин все още се учудваше на въздействието, което този мъж му оказваше. Не усещаше само собствената си реакция към ужасната смърт на Били Кранстън, но и безмълвния гняв на Чоу заради случилото се.

Вратата на апартамента се затвори тихо. Чоу си беше тръгнал. Девлин трябваше да положи усилия, за да извърши някакво движение, да излезе от унеса, в който беше изпаднал и да се върне към реалността. В стаята беше станало тъмно и последните остатъци от залеза се губеха в мъглявото небе. Девлин се размърда и запали лампите, опитвайки се да изпълни стаята с топла ярка светлина, която да прогони виолетовочервеникавия сумрак, обхванал това усамотено пространство в небето.

Седна отново на дивана, взе кафявата папка и я отвори. Вътре имаше три страници с инициалите на „Пасифик Рим“, изписани с бележки, резюмиращи доклада от първоначалните разговори с Джаспър Кранстън. Имаше и четири страници фотокопия от медицинската експертиза на аутопсията, направена в Хило. Както и екземпляр от доклада на полицията в Хило, област Пуна. Там бяха и снимките. Дванайсет на брой. Цветни. Зловещи.

Пет от снимките бяха правени на открито. Те показваха сцената на смъртта. Тялото сякаш е било облегнато в основата на едно дърво и след това съборено наляво в едно мъчително полуседнало положение. Областта от гръдната кост надолу до хълбоците представляваше една черна, нащърбена кухина, обградена с разкъсана плът и мърша. Мръсна разпрана фланелка опасваше гниещата кухина. Вътре в нея се стърчаха бели кости — части от гръбнака, ребрата и таза, примесени с черни буци гниещо месо и разлагащи се остатъци от сухожилия и хрущяли. Двете ръце бяха назад с дланите нагоре. Главата беше наведена настрани. Лицето приличаше на зловеща мъртвешка маска — хлътнали страни, зинала уста, безжизнени очи и мръсна сплъстена коса. Брадата достигаше почти до празнината в средата на тялото му.

Били Кранстън бе умрял в една ужасна изтерзана поза, приличаща на Пиета, но вместо Девата майка едно дърво крепеше трупа му.

Останалите снимки бяха увеличения от 35-милиметров експертизен филм, правен на закрито със светкавица. Мъртвото тяло бе изчистено и поставено в легнало положение. Кожата изглеждаше пепеляво сиво-кафеникава с тъмни петна около разкъсаната празнина. Дългата брада и косата бяха обръснати, гръдната кухина — разцепена, а черепа — отворен. От мозъка бяха взимани проби. След това обезобразените останки от Били Кранстън бяха съединени отново и зашити с дебели черни шевове.