Джон Кларксън - Хавайска жега

Генералът завъртя в ръка празната си чаша. Девлин разбра, че се бори с желанието си да я напълни отново. Почака. Накрая Кранстън отговори:

— Не знам какво точно да мисля. Затова се обърнах към Чоу. Затова помолих за помощ. Не знам как да разбера какво е станало. Но в едно съм сигурен. Не вярвам на тази измислица, че той си е стоял там в джунглата и се е оставил на някакви диви свине да му изядат вътрешностите.

— Но вие казахте, че е изглеждал доста зле. Може би просто един ден се е предал?

— Това прилича ли ви на стила на Били? Да си седи ей така и да умре. Дори да е било така, в онези гори няма диви свине, които биха изяли човешко тяло. Има свине, но те не нападат хора. Първото нещо, което едно от тези диви прасета би направило, е да избяга, когато ви види.

— Но ако е умрял навън и тялото е стояло там, в тропическата гора дълго време, диви свине и кучета биха могли да ядат от тялото, което вече се е превръщало в мърша.

— Кучетата — може би. Ако са били много гладни. Но свинете? Не, господин Девлин, не мисля така. Свинете обикновено ровят в земята и се хранят с растения. Но ако тялото е било разрязано предварително, може да се е случило и това. Аз виждам нещата така. Някой го е разрязал, така че животните да могат да ядат от тялото.

Кранстън и Девлин замълчаха, всеки с мисълта за това как тялото на Били е било разпрано и оставено на дивите животни. За миг Девлин си спомни снимката на Били, облегнат на дървото, с огромна черна дупка в тялото.

— Как така Били е свършил по този начин, Девлин? — попита Кранстън. — Как е умрял? Знаете ли, дори да не беше моето момче, дори да не беше мой син и аз да бях само негов командир във Виетнам, Били Кранстън заслужава нещо по-добро. Той беше герой и даде всичко от себе си за родината си. Той заслужава някого, който е достатъчно загрижен, за да открие какво се е случило с него. Заслужава го от мен. И от вас също.

Девлин леко настръхна при този намек, но го отмина и зададе следващия си въпрос.

— Според вас полицията е стигнала просто до някакъв правдоподобен вариант и е оставила нещата така?

— Ох, онези глупави и мързеливи гадове. Какво е правдоподобното на онова, което те твърдят? — Кранстън стана и закрачи шумно към парапета на терасата. Погледна към плажа и продължи, имитирайки напевния говор на местните. — „Разследвахме всичко, господине. Никаква следа. Няма улики за престъпление. Много объркана история. Много странна история, сър.“ Глупаци. Мързеливи, некомпетентни празни глави, които и пет пари не дават да открият нещо, докато някой не им посочи правилната следа и не ги притисне.

Девлин продължи да настоява:

— Вие можете ли да посочите причина полицията да приключи така бързо със случая?

Този въпрос прекъсна тирадата на Кранстън. Това му даде възможност да забележи празната си чаша. Хвана я, погледна Девлин и каза:

— Имате предвид, че нарочно са претупали работата?

— Да.

— Не. Просто си мислех, че това е обикновен мързел и некомпетентност. Хора без отношение. Затова се обърнах към Чоу. Той каза, че вие ще знаете какво да направите.

Кранстън се завъртя на изкуствения си крак и отиде към кухнята.

Когато генералът погледна към брега, Девлин също насочи поглед натам и забеляза една жена, движеща се по брега на около петстотин метра на запад. Дори от разстояние той забеляза, че тя е висока, дългокрака и с изящна походка. Младата жена вървеше към къщата и колкото повече се приближаваше, толкова повече интересът на Девлин нарастваше. Кранстън се върна на терасата с пълна чаша и Девлин се обърна към него.

— Защо полицията иска да потули случая? — попита генералът.

— Не знам. Не казвам, че са го направили. Вие може би имате право. Били просто не е бил от значение за тях. Ако за тях той е бил само една объркана скитаща се душа, логично е те да не са мотивирани да направят нещо повече. Особено ако са толкова мързеливи, колкото ги описвате. Може би това е всичко.

— А вие какво мислите?

— Не знам какво да мисля. Той може да не е бил от значение за полицията, но ако е бил убит, тогава е бил от значение за някой друг. Хората обикновено не убиват някой, който не означава нищо за тях.

Кранстън погледна Девлин.

— Така е.

— А вие все пак нямате ли представа кой може да е убил Били?

— Никаква.

Жената от плажа беше вече по-наблизо и докато разговаряше с Кранстън, Девлин хвърли още един поглед към нея.

— Възможно е да е точно така, както полицията казва. Независимо колко са мързеливи.