Дашиъл Хамет - Големият удар

— Значи вие! — изрева. — На вас да благодаря за…

— Хайде, хайде, мистър Корел — опитах се да го успокоя. — Излишно е да…

Но той вече се беше самонавил.

— Вие сте докарали жена ми до самоубийство! — взе да ме обвинява. — Убили сте я с долните си разпити… с дебелашките си заплахи… с вашите…

Боже, какви глупости! Съжалих това младо момче, чиято жена бе отнела живота си. Пък и работа ме чакаше. Затова спрях да се церемоня.

— Няма да споря с вас, Корел. Дойдох сноши да видя дали жена ви знае нещо за момичетата. Тя не ми каза истината. По-късно се самоубила. Искам да науча причината. Бъдете искрен с мен и аз ще направя каквото мога, за да попреча на вестниците и обществеността да свържат нейната смърт с изчезването на двете сестри.

— Да свържат смъртта й с тяхното изчезване! — изуми се той. — Та това е нелепо!

— Възможно е, но връзката съществува — държах аз на своето. Мъчно ми беше за него, но трябваше да си гледам работата. — Съществува, и туйто. И ако ми кажете каква е, може би ще успеем да я запазим в тайна. Но аз, така или иначе, ще я науча. Затова или ще ми кажете, или ще започна открито да разследвам.

За миг ми се стори, че ще се нахвърли отгоре ми. Разбирах го много добре. Тялото му се напрегна, но веднага след това се отпусна и той рухна в стола си. Избягваше да ме гледа в очите.

— Нямам какво да ви кажа — изломоти. — Когато камериерката влязла тази сутрин да я събуди, тя била мъртва. Не е оставила бележка, не разбирам защо, нищо не…

— Снощи видяхте ли я?

— Не. Не се прибрах за вечеря. Върнах се късно и отидох направо в стаята си, защото не исках да я безпокоя. Вчера сутринта я видях за последен път.

— Как ви се стори — беше ли разтревожена или неспокойна?

— Не.

— Според вас защо го е направила?

— Божичко, човече, откъде да знам! И така го премислях, и иначе, обаче не знам и не знам!

— Да е нещо, свързано със здравето й?

— Изглеждаше ми съвсем добре. Не е боледувала, ни ю се е оплаквала от нещо.

— Да сте се карали напоследък?

— Ние никога не сме се карали — нито веднъж, откак сме женени, вече година и половина.

— Парични притеснения?

Той само поклати глава, без да проговори и без да откъсне очи от пода.

— Други някакви неприятности? Пак поклати глава.

— Прегледахте ли нещата й — документи, писма?

— Да. Нищо не открих. — Вдигна глава и ме погледна. — Единственото — изрече много бавно — бе купчината пепел в камината на нейната стая, сякаш е горила хартия или писма.

Друго Корел не можа да ми съобщи, или по-скоро нищо съществено не измъкнах от него.

Момичето пред кантората на Алфред Банброк, намираща се в небостъргача „Шорман“, ме осведоми, че той е на заседание. Помолих я да му съобщи моето име. Банброк излезе и ме вкара в кабинета си. Умореното му лице сякаш ми задаваше хиляди въпроси.

Не го накарах да чака дълго отговорите. Не беше дете. Не му поднесох по заобиколен начин лошите новини.

— Нещата взеха неприятен обрат — започнах, щом затворих след себе си вратата. — Изглежда, ще се наложи да се обърнем за помощ към полицията и вестниците. Мисис Корел, приятелка на дъщерите ви, ме излъга снощи, когато отидох да я разпитам. След като съм си тръгнал, тя се е самоубила.

— Ирма Корел? Самоубила се?

— Познавахте ли я?

— Да! Много добре! Тя е… беше близка приятелка на жена ми и дъщерите ми. Самоубила се?

— Да. Отрова. Снощи. Какво общо може да има между нея и изчезването на дъщерите ви?

— Какво ли? — повтори той. — Не знам. Трябва ли да има нещо общо?

— Според мен трябва. Снощи ми каза, че не ги била виждала от две седмици. А мъжът й току-що спомена, че когато се върнал от банката в сряда следобед, ги сварил трите да разговарят. Докато я разпитвах, беше много нервна. Малко след това се самоубила. Така че едва ли можем да се съмняваме във връзката между самоубийството й и изчезването на вашите дъщери.

— А това означава, че…

— Това означава, че момичетата може и да са в пълна безопасност, но не бива да разчитаме на това.

— Смятате, че им се е случило нещо лошо ли?

— Нищо не смятам — отговорих неопределено, — освен че не можем да рискуваме нищо, след като изчезването им е свързано пряко със смърт.

Банброк се свърза по телефона с адвокат си — розовобузесто, беловласо старче на име Норуол, за което се говореше, че знае за финансите повече от всички моргановцн, но представа си нямаше с какво се занимава полицията — и му определи среша в Съдебната палата.

Тримата прекарахме там час и половина, задвижихме полицейската машина и съобщихме на пресата онова, което преценихме, че трябва да знаят. Тоест обстойни сведения за двете момичета, техни снимки и тям подобни, но нищо, което да свърже имената им с мисис Корел. На полицията, разбира се, казахме всичко и по този въпрос.