Дашиъл Хамет - Големият удар

— Кое е това русо момиче? — попита Луиз Джейкъбс. — Виждала съм го по разни заведения с Харисън Куин.

— Доръти Уайнънт.

— Познаваш ли Куин? — попита ме Маколи.

— Преди десет минути го сложих да си легне. Маколи се усмихна широко.

— Тогава гледай да си останеш с него само на дружеска нога.

— Какво искаш да кажеш? Усмивката на Маколи стана унила.

— Беше ми борсов посредник и благодарение на съветите му за малко да стигна до просяшка тояга.

— Колко мило. Сега е мой борсов посредник и аз следвам съветите му.

Маколи и момичето се засмяха. Престорих се, че и на мен ми е смешно, и се върнах на моята маса.

— Още е само полунощ, а мама е казала, че ще те чака — рече Доръти. — Защо не отидем тримата заедно да я видим?

Нора много внимателно си наливаше кафе.

— Зашо? — попитах аз. — Какво сте намислили пак двете?

Трудно бих могъл да срещна някъде две по-невинни личица.

— Нищо, Ник. Просто си помислихме, че ще бъде много мило. Още е рано и…

— И ние всички обожаваме Мими.

— Е, не, но…

— Много е рано да се прибираме — обади се Нора.

— Има кръчми, нощни заведения и Харлем.

— Всичките ти хрумвания си приличат като две капки вода. — И Нора направи физиономия.

— Да отидем тогава в „Бари“ и да си опитаме късмета на фаро 17 17 Хазартна игра на карти. — Б. пр. .

Доръти понечи да се съгласи, но млъкна при следваща гримаса на Нора.

— Никак не ми се ходи при Мими — настоях аз. — За днес й се нагледах.

Нора въздъхна, за да покаже, че е търпелива съпруга.

— Е, щом като ще свършим пак в някоя кръчма, тогава предпочитам да е при твоя приятел Стъдси. Но при условие, че няма да му разрешаваш да ни пои пак с онова гадно шампанско. Иначе е много сладък.

— Ще се постарая — обещах аз и се обърнах към Доръти: — Гилбърт каза ли ти, че ни свари двамата с Мими в компрометираща поза?

Тя се опита да размени поглед с Нора, но жена ми беше заета с чинията си.

— Е, не ми го каза точно така…

— А каза ли ти за писмото?

— От жената на Крие ли? — Сините й очи блеснаха. — Като си помисля само как ще побеснее мама…

— Виждам, че това ти допада обаче.

— И какво от това? Какво толкова е направила, за да ме…

— Ник, престани да тормозиш детето! — намеси се Нора.

Аз престанах.

„Пиджирън Клъб“ правеше добър оборот. Беше претъпкано с хора, шум и пушек. Стъдси напусна касата, за да ни поздрави.

— Все се надявах, че ще минете — рече той и ни раздруса ръцете на двамата с Нора, а на Доръти се усмихна широко.

— Имаш ли нещо по-специално? — попитах аз.

— Всичко е специално за такива прекрасни дами — заяви той галантно.

Представих го на Доръти. Той й се поклони, взе да изрича нещо много сложно за това как всеки приятел на Ник бил за него не знам си какво и спря един минаващ покрай нас келнер.

— Пийт, сложи ей тук една маса за мистър Чарлс.

— Всяка вечер ли е така претъпкано? — попитах аз.

— Не се оплаквам. Веднъж като дойдат, неминуемо идват пак. Плювалниците ми може да не са от черен мрамор, но поне няма нужда да изплюеш изпитото. Какво ще кажете да постоите на бара, докато нагласим масата?

Казахме, че сме съгласни, и си поръчахме за пиене.

— Чу ли за Нънхайм? — попитах аз.

Стъдси ме изгледа, преди да се реши да отговори:

— Ъхъ, чух. Неговата е тук — кимна той с глава към срещуположния край на заведението. — Предполагам, че празнува.

Погледнах през рамото му и най-сетне различих едрата червенокоса Мириам на една маса с още пет-шест мъже и жени.

— Чу ли се кой го е направил?

— Тя твърди, че полицията го е ликвидирала — защото много знаел.

— Ха-ха, колко смешно — казах аз.

— Смешно е — съгласи се той. — Ето я и вашата маса. Вие седнете, аз ей сега ще дойда.

Отнесохме чашите си на масата, която бяха успели да вместят между две маси, заемащи място за една, и се опитахме да се настаним удобно, доколкото това беше възможно.

Нора отпи от чашата си и се потресе.

— Това трябва да е „горчивото биле“, което споменават в кръстословиците.

— Вижте! — възкликна Доръти.

Вдигнахме очи и видяхме приближаващия се към нас Шеп Морели. Именно неговото лице беше привлякло вниманието на Доръти. Там, където не беше наранено, беше подуто и цветовата му гама варираше от наситенолилаво около очите до светлорозовия лейкопласт на брадичката му. Той дойде до нашата маса, наведе се над нея и се облегна с две ръце.

— Вижте, Стъдси ми каза, че е редно да ви се извиня.