Дашиъл Хамет - Големият удар

— Не, не е така — отвърнах аз не съвсем искрено.

— Да не мислите, че ви се хванах на локумите, дето ми ги разтеглихте! Не съм сляпа и всичко виждам!

— Добре, добре.

— Не е добре! Вие убихте Арт и…

— По-тихо, момичето ми — стана Стъдси от стола си и я хвана за ръката. — Ела с мен. Искам да си поговорим — продължи той да я успокоява и я поведе към бара.

Морели пак ми намигна.

— Той ги обича тези работи. Та значи наминах аз да я видя, щом се преместих тук, и тя ми каза, че работи при Уайнънт, че той е луд по нея, затова много добре се е подредила. Докато излежавала шестте месеца в Охайо, я научили на стенография и тя си направила сметката, че от това все може да излезе нещо — например да я вземат някъде на работа, а после да излязат и да забравят касата отворена. Агенцията за наемане на работа я изпратила за няколко дни при Уайнънт и тя си помислила, че може би си струва повече да го дои продължително, отколкото да задигне наведнъж каквото може, и затова му се усукала, той се хванал на въдицата и завързали сериозна връзка. Пипето й сечеше достатъчно, така че му признала за присъдата и му излязла с номера, че сега се опитвала да заживее честно, защото я хванало шубето да не би да й развали играта, ако научи. Каза, че адвокатът му я гледал накриво и като че ли я подозирал, и нищо чудно да вземе да се рови и да я проучва. Не мога да ви кажа какво точно е правела, нали разбирате, защото то си беше нейна игра и нямаше нужда от моята помощ, пък и макар да бяхме приятели, нямаше защо да ми разправя всичко, та един ден да отида при шефа й и кой знае. Разберете — между нас нямаше нищо — бяхме само приятели, защото като деца сме си играли заедно. Та значи виждахме се от време на време, и тук идвахме често, докато той не се разбесня. Тогава тя каза, че повече не бива да се срещаме — нямала намерение да си изгуби топлото местенце заради няколко чашки в моята компания. И това беше. За последен път се видяхме през октомври и тя сдържа думата си. Оттогава не съм я виждал.

— Ходеше ли с някой друг? — попитах аз. Морели поклати глава.

— Не знам. Тя не обичаше да одумва хората.

— Намерили са я с годежен пръстен с диамант. Знаете ли нещо по въпроса?

— Нищо. Знам само, че не е от мен. Не носеше такова нещо, като се виждахме.

— Дали не е мислела пак да се събере с Пеплър, като го пуснат, как смятате?

— Възможно е. Тя не се тровеше много за това, че е в пандиза, но обичаше да работи с него в комбина и сигурно щяха да се съберат пак.

— А какво стана с братовчеда на Дик О’Брайън — мършавото мургаво момче?

Морели ме изгледа учудено.

— Представа си нямам. Стъдси се върна сам.

— Може и да греша — заяви той, докато сядаше, — но човек може да постигне нещо с това момиче, ако го подхване както трябва.

— За гушата — подметна Морели. Стъдси се ухили добродушно.

— Не. И тя се опитва да си намери място в живота. Много сериозно взема уроци по пеене и…

— Туй твойто тигрово мляко сигурно страшно добре се отразява на гласа й — рече Морели, като погледна към празната си чаша. После се обърна и изрева към Пийт: — Ей, ти с раницата! Още веднъж от същото! Утре ще пеем в хора!

— Ей сега, Шеп! — извика Пийт. Набразденото му от бръчки посивяло лице загубваше тъпото си апатично изражение, щом Морели го заговореше.

Някакъв невероятно дебел рус мъж — толкова рус, че приличаше повече на албинос, — който седеше на масата на Мириам, се приближи до мен и каза с тънък, треперлив женствен глас:

— Значи вие сте този, който е утрепал Арт Нънха… Морели фрасна дебелия в тлъстия корем с всичката сила, с която можеше да удари от седнало положение. Стъдси, който внезапно се бе изправил, се наведе през Морели и заби огромния си юмрук в лицето на дебелия. Забелязах най-глупашки, че все още замахва първо с дясната ръка. Прегърбеният Пийт изникна зад гърба на дебелия и го фрасна с празната табла по главата с всичка сила. Дебелият падна назад, като събори трима души и една маса. Междувременно и двамата бармани влязоха в действие. Единият удари дебелия с къса гумена палка по главата, щом онзи се опита да се надигне, като го събори напред, и дебелият застана на четири крака. Другият пъхна ръка под яката на ризата му и я завъртя така, че онзи взе да се задушава. С помощта на Морели го изправиха на крака и го изтикаха навън. Пийт погледна подире им и цъкна с език.

— Този проклет Врабец — обърна се той към мен. — Щом е пил, не бива да поемаш с него никакви рискове.

Стъдси помагаше на хората от обърнатата съседна маса да станат и да си съберат нещата.