Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— На Хемптън уорф. Чък го пази. Вземи със себе си и един журналист, Сам. Това е добра идея. Морили може да отиде и на съд.

— Разчитай на мен — каза Край и отново облече пардесюто си. — Ти стой тук, Ник, и не се показвай навън. Аз ще се заема с тази измет Морили.

Когато той се запъти към гаража, Елен попита:

— Вие се безпокоите за Лоиз, нали, Ник?

Той потвърди.

— Ако този мерзавец я убие…

— Не мислете за това. Починете си малко. Ед ще я намери. Той си разбира от занаята, Ник.

— Но Морили пусна полицията по следите му, а той даже и не знае. Ако го заловят, какво ще стане с Лоиз?

— Не се безпокойте за него, той ще се оправи.

Инглиш се отпусна в един фотьойл.

— Само ако знаех къде да намеря Шерман! Не мога да преровя целия град. Само след десет минути ще бъда заловен.

— Ед каза, че отива при някакво момиче… някоя си Уиндзор, струва ми се. Мислеше, че тя знае къде се намира Шерман.

Лицето на Инглиш просветна.

— О, да, бях я забравила! Ед смята, че тя работи с Шерман. Интересно, дали е успял да измъкне нещо от нея?

— Той ще се обади всеки момент.

— Може би в момента е при нея! — извика Инглиш и скочи от фотьойла. — Ще се опитам да се обадя.

Бързо намери в указателя номера на Глория Уиндзор и го набра. Изчака повече от минута, с нарастващо нетърпение и накрая затвори.

— Не отговаря. Може би е излязла и не е могъл да я намери.

Той погледна часовника си:

— Като си помисля за Лоиз… Но за Бога, трябва да направя нещо! Не мога да стоя така и да чакам!

— Не се нервирайте, Ник! Имайте доверие в Ед. Той ще я намери. Чуйте! — каза тя и вдигна ръка.

По улицата с пълна скорост се носеше кола и като изскърца с гуми, спря пред къщата.

Инглиш се спусна към прозореца, но Елен го отблъсна.

— Ще ви видят, Ник. Може да е полицията. Оставете аз да погледна.

— Ед е! — извика тя и се затича да отвори входната врата.

Ед тъкмо се канеше да звъни. Беше мокър до кости. Беше изтощен и погледът му беше загрижен.

— Тук ли е Сам?

— Влезте — отговори Елен. — Тук е Ник.

— Ник! За Бога! Мислех, че е в затвора!

Инглиш идваше насреща му.

— Какъв късмет! — зарадва се Леон. — Не мислех, че ще те намеря.

— Къде е Лоиз?

— Не съм сигурен. Дойдох за пари. Трябва да наема лодка. Шерман има яхта, която е закотвена на шест мили навътре в Бей Крийк. Мисля, че Лоиз е на борда. Нужни са ми сто долара за лодка. Имаш ли?

— Разбира се. Идвам с теб!

— По-добре недей. Ченгетата продължават да те търсят.

— И теб те търсят. Морили даде заповед да те арестуват. Опитва се да ти лепне убийството на Корин. Да тръгваме!

Той облече пардесюто си.

— Далече ли е Бей Крийк?

— На около четири километра — отговори Леон, като отваряше вратата.

— Кажете на Сам къде съм отишъл, Елен. И благодаря, че ме приютихте.

— Желая Ви успех, Ник. И бъдете внимателен!

Инглиш последва Леон в колата, която потегли рязко.

— Успях да накарам Уиндзор да проговори, но това ще ни струва много пари, а може и да не послужи за нищо. Все пак ми се струва, че Шерман е откарал Лоиз на яхтата. А с теб какво се случи?

— Морили се опита да ме очисти. Ако не беше Чък, с мен беше свършено.

Леон го изгледа за миг:

— Опита се да те очисти?

— Разбира се. Страх го е да не проговоря. Освен това можеше и да го повишат. Къде се намира Бей Крийк?

— Знаеш ли къде е голф-клубът? Бей Крийк е един километър по-надолу. Има хангар за лодки. Видях и яхтата. Закотвена е на около шест мили навътре в устието. Има някой на борда, защото светеше, но човекът, който има лодка, не искаше да ме закара за по-малко от сто долара. Щях да полудея, докато се опитвах да го убедя, но не успях. Бях принуден да се върна при Сам, за да взема пари.

Инглиш погледна през задното прозорче:

— Следят ни, Ед!

Леон натисна газта.

— Полицията ли е?

— Така ми се струва. Изглежда са видели номера. Нали ти казах, че те търсят.

— С тази таратайка никога няма да избягам от патрулна кола — обезпокои се Леон. — Какво ще правим?

— Ти продължавай. Аз отивам за Лоиз. На следващия завой намали и аз ще скоча. Ще се опитам да им се измъкна.

— Застигат ни — съобщи Леон и засили още повече.

Скоростометърът достигна до 110 и разстоянието между двете коли се увеличи.

— Дръж се. Завивам надясно.

На двадесетина метра от завоя Леон рязко натисна спирачките и колата се завъртя. Чу се скърцането от другата кола, която също спираше. Фаровете на полицейския автомобил осветиха този на Леон, който се вмъкна в страничната улица. От ускорението полицейската кола продължи напред и в момента, в който Леон намали, отново се чуха спирачки.