Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Добре. Ей сега.

След това се обърна към Кер.

— Ще можете ли да завлечете този тип до лодката? Много ми е необходим.

— Разбира се — отговори Кер. — Оставете на мен.

Инглиш последва Лоиз в съседната каюта.

— Ето какво намерих, Ник — показа един квадратен, кожен куфар тя. — Това е магнетофон. Вероятно Пен е имал намерение да шантажира Шерман. На ролките са записани различни разговори между Пен и Шерман и един от разговорите Ви оправдава напълно. Шерман ми говореше и Пен вероятно е пуснал магнетофона. Слушайте!

Тя отвори куфара и завъртя ключа. Ролките със записа се завъртяха и гласът на Шерман проехтя в каютата:

„Любопитно, убийството прилича на снежна топка. Нямаше да съм в това положение, ако онзи мерзавец не се беше опитал да ме изпързаля. Не трябваше да го карам да работи за мен. Преди да го наема, организацията ми беше стабилна. А сега трябва да внимавам, за да не се разпадне. Тя ми носи двеста и петдесет хиляди долара годишно и няма да се откажа от тях без борба. Убих Рой Инглиш в изблик на гняв. Много по-просто щеше да е да го изхвърля…“

Един до друг те слушаха металическия и безизразен глас на Шерман и когато той каза „… погрижих се да бъде известен за връзката на любовницата му с Хари Винс. Тъй като не бях сигурен, че ще ги убие, наложи се да го направя аз…“, Инглиш прегърна Лоиз през раменете и я притисна към себе си.

— Това е! Този път съм спасен!

— Да си тръгваме, Ник — каза Лоиз, като изключи магнетофона — Бих искала да видя какви физиономии ще направят ченгетата, като им занесем това.

Изведнъж Инглиш погледна зад нея.

— Не си спомням да съм затварял тази врата — каза той и натисна дръжката.

Той натисна, разтърси вратата и отстъпи назад.

— Интересно! Заключена е!

— О, Ник! — каза панически Лоиз. — Мислиш ли, че се е върнал?

— Не! — отговори Инглиш и насили дръжката. — Хей, Кер!

Отворете вратата! Затворени сме!

— Ник! Сложете ръка на стената. Струва ми се, че моторът работи.

Инглиш усети лека вибрация по стената.

— Права сте. Вероятно Кер е решил да закара кораба на сушата.

— Това не е Кер… Това е Шерман! Сигурна съм.

Инглиш се спусна към прозорчето и погледна навън. Успя да забележи лодката, която се отдалечаваше в мрака.

— Прерязал е въжето, с което беше вързана лодката — обърна се той към Лоиз. — Права сте. Шерман е на борда.

След това отново отиде и разтърси вратата.

Вибрациите ставаха по-силни, като че ли яхтата набираше скорост. На свой ред Лоиз погледна през прозореца и забеляза пенещата се около борда вода.

— Отива в открито море. Какво ще правим, Ник?

Инглиш изучаваше вратата.

— Тази проклета врата се отваря отвън. Никога няма да успеем да разбием ключалката. Въпреки всичко трябва да излезем оттук. Лоиз. Ех, ако бях въоръжен…

— Масата! Можем да я използваме като таран.

— Това е идея. Да опитаме. Ще я хванем от двете страни.

Откачиха масата и я занесоха до вратата.

— Едно, две, три!

След два удара с масата една от дъските на вратата поддаде.

— Още веднъж, Лоиз! Мисля, че ще успеем.

Единият ъгъл на масата изкърти част от дъската.

— Отлично! — зарадва се Инглиш.

Той доизкърти дъската с ритник, провря ръката си и отключи. Вратата се отвори.

— Слушайте, Лоиз, Вие ще останете тук или по-добре затворете се в другата каюта. Вземете и магнетофона. Пазете го като очите си. Аз отивам на разузнаване.

— Не, моля Ви, Ник, не ме изоставяйте! Ами ако Ви се случи нещо…

— Ще внимавам. Чакайте ме в другата каюта.

Той взе магнетофона и избута Лоиз в коридора.

— Не се тревожете за мен.

Преди да успее да протестира отново, той й мушна куфара в ръцете и се насочи към стълбата.

Лоиз го проследи със загрижен поглед и бледо лице.

Наострил слух, Инглиш се заизкачва по стълбите, но единственото, което чуваше, беше шумът на мотора и ударите на вълните по корпуса на кораба.

Като стигна горе, той замръзна на мястото си и огледа палубата. Беше пуста, мостикът — също. Вероятно Шерман беше блокирал кормилото и се спотайваше някъде.

Изведнъж забеляза някакво движение в сянката пред себе си и бързо се наведе.

Чу се гласът на Шерман.

— Добър вечер, Инглиш. Предупреждавам Ви, че съм въоръжен.

Инглиш погледна по посока на гласа. Шерман беше твърде далеч, за да може да се нахвърли отгоре му. Слезе едно стъпало надолу и зачака.

— Знаех, че рано или късно ще дойдете и ще се хванете в капанчето ми. Лоиз не вярваше, че ще й се притечете на помощ, но аз й казах, че имате манталитета на герой от някоя мелодрама.