Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Здравей, Ник! — приближи се до леглото Край. — Как е?

— Добър ден, Сам. Вземи си стол. Много съм добре. Раните ми почти се затвориха, изгарянията ми зарастват. Не виждам защо са тези притеснения.

Край свъси вежди:

— Два дни беше в кома и ако си отървал кожата, то се дължи само на силния ти организъм. Така каза докторът.

Той погледна Чък.

— Иди да се разходиш, Ийгън. С мен няма от какво да се страхуваш.

Чък се изсмя злобно:

— Айде бе! За миг го изпуснах от очи и видяхте ли какво се случи? Не мърдам оттук! И ако е по силите ми, няма да позволя на никого вече да го пълни с олово.

— Остави го — засмя се Инглиш. — И аз се опитвах да се отърва от него, но накрая се отказах. Какво ново?

— Всичко е наред — отговори Край. — Магнетофонът направи чудеса. Няма изобщо за какво да се притесняваш. Не бих се учудил, ако дойде главният комисар да ти поднесе извиненията си.

— Нямам никакво желание да го виждам — намръщи се Инглиш. — А Шерман?

— Намериха тялото му. Ти си му счупил врата, Ник!

— Ако не му бях приложил една техника от джудото, с мен беше свършено. Съвсем малко оставаше, Сам, съвсем малко. Как е Лоиз?

— Много добре. Телефонирах й тази сутрин. Изглеждаше напълно във форма.

— Не ти ли спомена дали ще дойде да ме види? — запита загрижено Инглиш. — Очаквам я.

Край вдигна рамене:

— Нищо не ми е казвала, но със сигурност ще дойде.

— Какво стана с онзи другия, с Пен?

— В затвора е. Кер тъкмо го е намествал в лодката, когато Шерман го е изненадал отзад и го е халосал. Кер паднал в лодката си, която се понесла свободно в морето. В противен случай Шерман е щял да го довърши. Когато Кер се свестил, забелязал горящата яхта и се приближил да види какво става. Намерил ви е тъкмо навреме.

— Хубав човек е той — отговаря Инглиш. — Направи нещо за него, Сам. Той има едно прекрасно момиченце. Иди, поговори с него. Може би ще се съгласи да й платя образованието, когато порасне.

— Добре. Ще отида да го видя.

— Според Чък Морили е сдал багажа. Какво стана с него?

— Обвинен е в опит за убийство. Трябваше да го уличим, Ник. За щастие бях взел със себе си няколко репортери. Комисарят няма да може да потули работата. Този Морили вече дълго време няма да има възможност да ти създава неприятности.

— Излиза, че всичко се развива отлично. Трябва да има някой разочарован в този град. Рийз сигурно е проронил някоя сълза.

— Напълно вярно! По едно време си мислеше, че този път те е спипал. За съжаление цялата история ще излезе на бял свят. Няма да можем дълго да премълчаваме за заниманията на Рой.

Инглиш повдигна рамене и изкриви лице от болка:

— По дяволите! Още ме боли — каза той и се намести по-удобно. — Какво да се прави, не можем да го избегнем. Но това ще ми бъде изключително неприятно, Сам.

— Но не за дълго. Скандалът скоро ще се забрави и всичко ще бъде наред.

Инглиш поклати глава:

— Не, вече няма да е същото. И най-смешното е, че сега вече не ми пука. Откакто лежа тук, много мислих. Реших, че трябва да започна отначало. Ще се махна оттук, Сам. Имам нови идеи.

— Но ти не можеш да направиш това! — запротестира обезпокоен Край. — Не можеш да изоставиш такава организация при положение, че хлябът на толкова хора зависи от теб!

— Аз ще оставя някой на мое място. Ти би ли се заинтересувал, Сам?

— Сериозно ли говориш? — не скри учудването си Край.

— Напълно! Но не приемай с лека ръка, помисли. Ще трябва да се откажеш от кантората, но си струва. Ако се заемеш с цялата работа, аз ще се задоволя с двадесет и пет процента от чистата печалба, а всичко останало е за теб.

— А ти какво ще правиш? Това е целият ти живот, Ник! Не можеш да се откажеш току-така.

— С тези двадесет и пет процента ще имам достатъчно пари. Иска ми се да пътувам, да обиколя света. Като ми омръзне, ще започна от нула. Знаеш ли, Сам, най-хубавите дни от живота ми бяха, когато се мъчех да пробия. Ще се опитам да преоткрия тази атмосфера. Решено е, оттеглям се!

Край стана:

— Добре, ще си помисля. Всъщност струва ми се, се всичко е ясно. Само да предупредя Елен и ще ти дам съгласието си.

Малко по-късно, след обяд, на посещение дойде и Леон.

— Дойдох да те видя как си — каза той и стисна ръката на Инглиш. — Трябва да се връщам в Чикаго. След малко тръгвам. Нали нямаш повече нужда от мен?

Инглиш поклати глава:

— Не, не мисля. Благодаря за всичко, което направи, Ед. Като се върна на работа, ще ти изпратя чек. Какво ще кажеш, добре се справихме, нали?