Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Къде мислите, че ще отидете? — попита Инглиш. — Всички брегови патрули Ви търсят.

— Това вече е глупава лъжа — отговори му Шерман. — Може би след няколко часа, когато Кер се свести от удара, който му нанесох, ще започнат да ни преследват, но вече ще бъде много късно.

— Така ли си мислите? Да не мислите, че можете да им избягате с тази яхта?

Шерман се разсмя:

— Разбира се, че не, но когато започнат да ни търсят, този кораб ще бъде вече на дъното.

Шерман излезе от сянката. В ръката си държеше пистолет.

— Там отиваме ние, Инглиш. Вие, момичето и аз: на дъното на морето.

— Наистина ли? Предполагам, че Вие не държите особено ни това пътуване.

— Този път искам всичко да свърши. Уморих се да убивам. Не трябваше да убивам Глория. Портиерът ме видя, като излизах от сградата. Разбира се, можех и него да убия, но това клане не може да продължава вечно. Омръзна ми. Вече не мога да спра. Реших да свърша със себе си, а също и с Вас.

— И как смятате да постъпите? — полюбопитствува Инглиш.

Знаеше, че е безсмислено да се опитва да нападне Шерман. Разстоянието беше твърде голямо. Преди да успее да го достигне, щеше да бъде убит.

— Запалих яхтата — отговори Шерман. — След малко тук ще има един голям хубав пламък. Можете да изберете дали да изгорите живи или да се удавите. В момента сме на около дванадесет мили от брега и продължаваме навътре. Лично аз предпочитам удавянето.

Инглиш вече беше разбрал каквото искаше. Върна се в коридора. Лоиз беше пред стълбата и беше чула разговора. Лицето й беше бледо, но погледът — спокоен.

— Напълно е откачил — каза Инглиш. — Твърди, че е запалил кораба. Може и да лъже, но ако е истина, ще трябва да се спасяваме с плуване. Можете ли да плувате, Лоиз?

Тя се усмихна:

— Да. Не се безпокойте за мен.

— Тъкмо за Вас се тревожа. Знам, че не е нито мястото, нито времето, малка моя, но предпочитам още сега да Ви кажа, че Ви обичам. И струва ми се, от години. Забелязах го обаче чак когато възникна възможността да Ви загубя. Съжалявам, Лоиз, но е точно така. Сега, когато Ви казах всичко, да се опитаме да намерим спасителни пояси. Някъде трябва да има.

Тя го погледна за миг и влезе в каютата. След няколко минути намериха три спасителни пояса и две непромокаеми наметала.

— Ще увием магнетофона в наметалата и ще го привържем към единия от поясите — каза Инглиш. — Не искам да го загубя, освен ако нямам никакъв друг избор.

— Ник, гори! — възкликна изведнъж Лоиз, докато разстилаше наметалата на пода. — Усещате ли миризмата?

Инглиш излезе в коридора. Димът проникваше между фугите на паркета и когато се наведе да го пипне, Инглиш усети, че пари. Върна се и помогна на Лоиз да превърже магнетофона към спасителния пояс.

— Не можем да напуснем кораба, без да излезем отново на палубата — отбеляза Инглиш, докато помагаше на Лоиз да си нагласи пояса, — а той пази на изхода на стълбата. Почакайте тук. Ще отида да видя.

— Бъдете предпазлив, Ник!

Той й повдигна брадичката, за да я целуне:

— Не се тревожи! Все пак трябва да излезем по някакъв начин оттук.

Кълбо дим връхлетя в каютата и те се закашляха. Инглиш излезе в коридора и забеляза, че там се стелеше дим и горещината беше нетърпима.

— Елате, Лоиз! Не можете да останете тук!

Двамата се затичаха към стълбата.

От палубата проникваше червена светлина и горещината беше така силна, че Инглиш беше принуден да предпази лицето си с ръка, за да може да види нещо.

Не забеляза нищо, но чу свистенето на пламъците, които унищожиха палубата и довършваха мостика.

Той се изкачи предпазливо на палубата. Никаква следа от Шерман!

— Лоиз! — прошепна предпазливо той.

Тя дойде при него и му направи знак да се наведе.

— Не го виждам. Да се махаме оттук! Дайте ми куфара.

— Поясът Ви — напомни тя и му го подаде.

Протягайки ръка да го поеме, той забеляза Шерман сред дима. Пусна пояса, грабна Лоиз за ръката и я повлече бързо през палубата.

— По-живо!

Взе я на ръце и я хвърли в морето.

Спусна се към магнетофона. В момента, в който го достигна, Шерман го забеляза.

— Не мърдайте! — изкрещя той.

Инглиш се отклони вдясно, достигна защитния заслон на кораба и хвърли магнетофона в морето. Хвана се за парапета и се приготви да скочи. В този миг Шерман стреля.

Инглиш усети силен удар в ребрата и остра болка раздра цялото му тяло. Падна по корем върху горящата палуба.

Подът беше толкова горещ, че мокрите му дрехи се сгърчиха и когато се опита да стане, дланите му залепнаха за палубата. Започна да се търкаля с надеждата, че ще може да се мушне под заслона и да падне в морето.