Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Не се нервирайте толкова — отговори сухо Леон. — Лоиз е изчезнала. Изглежда Шерман я е отвлякъл. Корин Инглиш е била убита!

— Какво казвате? — изкрещя Край.

— Лоиз е отишла при Корин. Ник мислеше, че Шерман и Корин са комбина. Лоиз е трябвало да я заведе при Инглиш, който искал да говори с нея. Тъй като Лоиз дълго не се връщаше, аз отидох да проверя какво става. Намерих Корин удушена и нито следа от Лоиз. Но тя определено е ходила там, тъй като намерих кърпичката й. Трябва да я намеря Край. Кажете на Инглиш, че ще отида да поразпитам онази мацка Уиндзор. Тя може би знае нещо. Това е единственият ни шанс. Кажете на Ник да не се безпокои. Ще намеря Лоиз, дори това да ми струва кожата.

— Коя е тази Уиндзор?

— Ще ви обясня по-късно. Ник е в течение. Кажете му, а аз сега трябва да тръгвам.

— Обадете ми се пак — поръча Край забързано.

— Добре. Веднага след като се срещна с момичето. След колко време ще се върнете?

— Не знам, мисля, че след около час. Обадете ми се след един час.

— Разбрано — завърши Леон.

Отправи се към колата си и десет минути по-късно спря пред сградата, в която се намираше агенция „Светкавица“.

Стигайки пред вратата на Глория Уиндзор, той хвана медното чукче и почука два пъти. С ръце в джобовете на шлифера си той изнесе напред единия си крак, като се приготви да блокира вратата при нужда.

След миг вратата се отвори.

От прага изпитателно го гледаше високо рижаво момиче, облечено в зелено поло и панталони в тютюнев цвят. Беше двадесет и осем — двадесет и девет годишна. Красивото й лице се загрозяваше от груба уста и волева брадичка. Леон си помисли, че досега не е виждал толкова провокиращ силует и не можеше да откъсне поглед от очертаващия се под пуловера бюст.

— Госпожица Уиндзор? — свали шапка той.

Сивите й очи го пронизаха. Алените й устни издаваха нещо като полуусмивка.

— Да. Какво желаете?

— Името ми е Ед Леон. Аз съм детектив и желая да говоря с вас.

Тя продължи да се усмихва, но погледът й стана недоверчив.

— Вие се шегувате — отговори тя пренебрежително. — Ако Вие сте ченге, аз съм Маргарет Труман.

Той извади портфейла си и й показа отличителния си знак и картата си.

— Сега убедена ли сте?

— А, частно ченге! — отговори тя с олимпийско пренебрежение. — Хайде, изчезвайте, момко. Нямам време да се занимавам с аматьори.

Тя се опита да затвори вратата, но Леон я беше блокирал с крак.

— Казах Ви, че ще разговарям с Вас. Да положим кълките си някъде и да поговорим.

Побесняла, тя отстъпи назад.

— Ще си навлечете големи неприятности, ако опитате да прилагате силови методи.

— Голяма работа, въпреки всичко ще опитам — затвори вратата зад себе си Леон. — Не ми се отдава всеки ден случай да се сборичкам с една така добре сложена рижава красавица. Може ли да попитам, просто от любопитство… Някой художник ли Ви е създал или сте си такава по рождение?

Закачливо пламъче се появи в сивите й очи.

— Шегаджия! — отговори тя и вдигна очи към небето. — Цял ден едно и също, опити да се подбие цената. Щом сте вече тук, покажете си номерата и да ви няма. Искам да гледам мача по телевизията.

— И Вие ли? Чакайте малко, още не съм дошъл — каза Леон, мина пред нея и влезе в обширна дневна. — Имате чувство за комфорт. Изглежда добре се справяте с Вашия силует.

— Сложете последната думичка в множествено число, защото в противен случай ще Ви извадя лявото око — отговори отегчено тя и се спусна в един фотьойл.

— А може би приходите са от шантажа — продължи Леон, като дебнеше реакциите й.

Тя го погледна с крайчеца на окото си и сви устни.

— За какво говорите? — запита ледено тя.

— Сега вече я закъсахте, красавице — каза Леон, като застана пред камината с горящи дървета. — Край на кариерата Ви. Какво мислите за перспективата да прекарате десет години в малка уютна килия?

— Какво Ви кара да мислите, че ще свърша в затвора?

— Някои съвсем конкретни факти и цифри.

— Какви факти и цифри?

— Мрежата на Шерман се разпадна като изгнила круша. Вие двамата работехте заедно. Съвсем скоро той ще се намери в затвора. За да не се губи време, сега събират дребните риби като Вас.

Тя повдигна вежди:

— Кой е този Шерман? За какво става въпрос?

Леон се усмихна:

— Не хитрувайте, красавице! Много добре знаете за какво говоря. Вие сте издала Рой Инглиш. Шерман Ви е използувал за подслушване. Чували сте всичко, което се говори в офиса на Инглиш и сте го възпроизвеждали пред Шерман. Следователно сте съучастница.