Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Той кръстоса крака:

— Любопитно, убийството прилича на снежна топка. Нямаше да съм в това положение, ако онзи мерзавец не се беше опитал да ме изпързаля. Не трябваше да го карам да работи за мен. Преди да го наема организацията ми беше стабилна. А сега трябва много да внимавам, за да не се разпадне. Тя ми носи двеста и петдесет хиляди долара годишно и няма да се откажа от тях без борба. Убих Рой Инглиш в изблик на гняв. Много по-просто щеше да е да го изхвърля и да сложа друг на неговото място, но бях толкова бесен, когато разбрах, че ме краде, че го убих. И снежната топка се затъркаля. Мери Севит трябваше да изчезне. Знаеше за мен, колкото и Рой, и като разбереше за смъртта му, щеше да се разприказва. След това се оказа, че онзи глупак Хенеси има много дълъг език и се наложи да го елиминирам. Също и Мей Мичел. Но този път господин Инглиш, този така интелигентен човек, ме разкри. И му дойде лошата идея да ме заплашва. В началото имах намерение чисто и просто да го убия. Но после разбрах, че ще е по-лесно, а и по-забавно да го оставя сам да се провали. Организирах да бъде предупреден за връзката на любовницата му с Хари Винс. Тъй като не бях сигурен, че ще ги убие, направих го сам. Тогава се появихте Вие и аз си дадох сметка, че Корин Инглиш също може да бъде опасна. Следователно трябва да я премахна. Както виждате, аз съм искрен с Вас. Убийството представлява за мен вдъхновяващ сюжет. Скоро ще Ви убия, а след това — и Инглиш. Бих могъл да спра дотук, но остава Леон. Той знае твърде много и вероятно ще трябва да го премахна. Едно-единствено убийство влече след себе си цяла поредица. Интересно, нали?

Луиз го наблюдаваше ужасена.

— Инглиш ме безпокои — продължи Шерман. — Той е като бик — напада, без много да му мисли и ако не го спра навреме, може да ми причини неприятности.

— Той действително ще Ви причини неприятности — отговори Лоиз, — но не си въобразявайте, че ще се трогне от съдбата ми. Той е безмилостен. За него аз съм нищо, така че не се мъчете да ме използувате за примамка, просто няма да успеете. Той наистина ще се бие с Вас, но на място и във време, избрани от него.

Шерман се разсмя:

— Хайде де! — каза той и стана. — Инглиш си пада малко рицар. Твърде много филми е гледал. Той ще атакува, даже и наистина да не държи на Вас. Ще чакам до утре сутринта и ако полицията все още не го е заловила, ще приготвя капана си. Той ще дойде. А в това време Вие ще останете тук. Не можете да избягате, тъй като сме на десет мили навътре в морето. Ще дойда да Ви видя отново утре сутринта.

Шерман отвори вратата и направи знак на Пен да се приближи:

— Пази я! — каза му сухо. — Ще се върна утре сутринта в десет часа.

Пен се усмихна:

— Ще бъде тук.

— От твоя полза е — завърши Шерман и се отдалечи по тесния коридор.

Пен се облегна на вратата с лоша усмивка ни устата. Дълго остана неподвижен с наклонена встрани глина. Двамата чуха мотора на потеглящата лодка. Пен беше все още облегнат на вратата. Лоиз го следеше, сърцето й биеше до пръсване, ледените й ръце стискаха коленете.

Продължиха да се наблюдават докато престана да се чува шумът от мотора. Тогава Пен влезе в каютата и затвори вратата. Завъртя ключа и го пусна в джоба си.

Карайки бавно колата си, Ед Леон мина пред къщата на Лоиз. Отваряше си очите на четири, но никъде наоколо не се виждаше полицейска кола и прозорците на Лоиз бяха тъмни.

Спря на ъгъла и се върна пеша до къщата. Дали са успели да арестуват Инглиш — питаше се той — или е успял да се отскубне от Морили? Сам Край вероятно беше в течение. Върна се при колата, потегли и отиде до една закусвалня, за да телефонира на Край. Докато набираше номера, погледна часовника си. Беше десет без двадесет. Линията даваше заето. Той затвори с припрян жест и запали цигара.

В този миг си спомни за Глория Уиндзор. Тя вероятно знаеше къде се крие Шерман. Реши, че трябва да я посети и отново набра номера на Край.

Отговори Елен Край.

— На телефона е Ед Леон. Сам там ли е?

— Току-що излезе. Ако е важно, мога да го извикам. В момента изкарва колата от гаража. Отива в полицейското управление. Знаете ли, че Ник е бил арестуван?

— Да, бихте ли го извикали, госпожо Край? Много е важно.

— Един момент.

Леон се облегна на стената на кабината. Ако не се действува решително, с Ник е свършено — мислеше си намръщен той.

— Ало! — чу се гласа на Край. — Вие ли сте, Леон?

— Да. Значи са хванали Ник?

— Обади ми се преди малко. Полицията беше на вратата. Тръгвам към управлението. О, за Бога! Защо не се предаде веднага, както го посъветвах. Сега ще ми е страшно трудно да го измъкна оттам.