Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Тук е лейтенант Морили от Криминалния отдел. Стига шеги. Кой сте Вие?

Като чу, че другият затвори, Морили изруга и започна да чука по вилката.

— Госпожице? Тук е лейтенант Морили от полицията. Откъде беше това обаждане?

След кратка пауза проговори отново:

— Благодаря. Свържете ме с префектурата, ако обичате.

След нова пауза каза:

— Бейкър? Тук е Морили. С най-голямата възможна скорост изпрати кола на булевард „Лоурънс“ номер 25. Струва ми се, че нещо се е случило там. Като получиш рапорта, обади ми се на Уестсайд 57794.

— Това е адресът на снаха ми — намеси се Инглиш. — Какво ви кара да мислите, че нещо й се е случило?

Морили го изгледа изпитателно:

— Защо не вдига телефона? И каква прави Леон там?

Инглиш свъси вежди:

— Леон? Там?

— Познах го по гласа. Не съм чак толкова глупав. Снаха Ви е обременителен свидетел срещу Вас. Ако й се случи нещо, комисарят ще бъде много огорчен.

— Защо мислите, че може да й се случи нещо? Сега какво, ще тръгваме или ще чакаме?

— Ще чакаме — заразхожда се Морили из стаята, като от време на време хвърляше бегли погледи на Инглиш.

Инглиш седна. Устата му беше пресъхнала и сърцето биеше силно. Така поне щеше да знае дали се е случило нещо у Корин. Сипа си малко уиски:

— Искате ли, лейтенанте?

Морили поклати глава.

Чакаха. Стрелките на часовника като че ли не помръдваха.

Накрая телефонът иззвъня и Морили отговори:

— Да, Морили е на телефона. Това вече е лошо. Хванали ли са Леон? Да го търсят. Беше там преди десет минути. Искам го. Да, ще дойда, когато мога. Кажи на Джеймисън да се заеме с този случай. Дочуване.

Той тръшна слушалката върху вилката.

Инглиш се вцепени. По изражението на Морили личеше, че се е случило нещо лошо.

— Открили са снаха Ви обесена — обяви той позеленял от гняв. — Да кажете нещо за това? Случайно да сте изпратили Леон да й запуши устата?

— Мъртва ли е? — попита Инглиш и стана.

— Убита! Обесена, както и Мери Севит, но този път вече няма да Ви прикривам! — извика Морили злобно.

— А къде е Лоиз? — питаше се със свито сърце Инглиш. — Непременно трябва да я намеря! Десет хиляди долара стигат ли, лейтенанте? — запита той спокойно, като го наблюдаваше проницателно.

— Не си правете илюзии — отговори Морили свадливо. — Свърши се с Вашите подаяния! От утре сутринта нито една банка няма да приема чековете Ви. Комисарят не е забравил, че Вашата сила е в парите. И взе мерки. Този път с Вас е свършено. Няма защо да ми размахвате под носа доларите, които вече нямате. Хайде, следвайте ме!

— Имам пари в бюрото си. Не се правете на глупак! Никой не знае, че съм тук. Дайте ми шанс и ще получите десет хиляди долара.

— Канцеларията Ви вече се охранявана. Комисарят е помислил за всичко — отговори Морили със злобна усмивка. — Вече нямате и петак. Хайде!

Инглиш вдигна рамене. Беше решен да не се остави да го затворят, докато Лоиз е в опасност. Насочи се небрежно към Морили, но изглежда нещо в поведението му предупреди полицая, който бързо извади пистолета си.

— Леко! Не правете глупости, Инглиш, защото ще стрелям. Минете отпред и ако се опитате да бягате, ще Ви застрелям.

Инглиш се засмя:

— Не правете театър, лейтенанте. Даже и да успея да избягам, къде ще се скрия? Предпочитам да се защитавам на процеса.

— Да вървим и бъдете разумен!

Слязоха пеша.

Долу чакаше набит и червендалест детектив, дъвчещ клечка за зъби. Погледна Инглиш и се обърна към Морили:

— Да тръгваме. Като затворим този, имаме още едно убийство.

— По дяволите — каза с отвращение детективът. — А аз исках да ходя на мач тази вечер.

— Ще можеш да си го върнеш — отговори Морили. — Побързай!

Детективът излезе на улицата и се мушна зад волана на паркираната кола.

Инглиш го последва, а след него и Морили. Докато сядаше, Морили заби дулото на пистолета си в ребрата му.

— Ако вдигате врява, ще Ви надупча — каза свирепо той.

Инглиш се засмя:

— Твърде малко уважение демонстрирате за човек, който ми е задължен.

— Стига! Тръгвай, Нанкин! И дай газ!

Колата потегли и се насочи към центъра, като избягваше оживените улици. Инглиш чувствуваше пистолета на Морили в ребрата си. Въпреки че външно беше спокоен, отвътре вреше. Шансовете му да избяга бяха минимални и оставаше да се надява само на Леон.

Когато колата пое по Блекстоун бридж, Инглиш възкликна:

— Но това не е пътят за управлението. Какво Ви прихваща?

Морили се усмихна:

— Имаме да свършим една работа. Не се нервирайте. Нали не бързате да стигнем?