Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Чак сега, с известно учудване, си даде сметка до каква степен е привързан към нея. Сега, когато Жюли беше вече мъртва, той си даде сметка какво представлява Лоиз за него. Жюли го привличаше чисто физически. Просто една кукла, с която да се забавлява и с която да спи. А Лоиз беше работила заедно с него в продължение на пет трудни години и той знаеше, че успехът до голяма степен се дължи на нейната преданост и доверието, което й имаше.

Само да не й се случеше нещо!

С нервна крачка отиде до прозореца и открехна пердетата, за да огледа наводнената от дъжда улица. Изчака известно време с надеждата, че ще се появи Лоиз.

Когато се канеше да пусне пердето, забеляза фаровете на една кола, която се движеше бързо по улицата. Наведе се напред с надеждата, че Лоиз се връща.

Колата спря пред къщата. Инглиш забеляза червената лампа на покрива и черните и бели квадрати на каросерията, и бързо пусна пердето.

Полицията!

Бяха ли предупредени за присъствието му или просто проверяваха? Прекоси бързо стаята, грабна шапката и пардесюто си, и се насочи към хола.

Там спря и свъси вежди.

Той нямаше представа дали сградата има сервизен изход, а даже и да имаше, той вероятно беше охраняван.

Поколеба се, хвърли дрехите си на един фотьойл и се върна в салона.

Щом го бяха хванали, хванат да е. Не му приличаше да хукне да се спасява като някой джебчия, заловен на местопрестъплението.

Спря пред камината с ръце на гърба и зачака.

Минутите минаваха. Започваше вече да се надява, че тревогата е била фалшива, когато проехтя звънецът на вратата.

Вдигна слушалката на телефона и набра номера на Край. Почти мигновено отговори самият Край:

— Сам? Тук е Ник — изрече Инглиш бързо и тихо. — Ти спечели. В момента звънят на вратата.

— Нищо не казвай — извика Край. — Ще бъда в управлението преди теб. Аз ще се оправям, Ник. И нито думичка! Къде е Леон?

— Не е тук. Дръж връзка с него, Сам. Сега ще трябва да разчитам на вас двамата.

— Разчитай на нас — каза Край. — Сега си затваряй устата и остави всичко на мен.

— Отличен съвет — отговори Инглиш с горчивина и чу, че отново се звъни. — Стават нетърпеливи. Ще се видим в управлението.

Той остави слушалката.

След това отиде да отвори вратата.

С ръка в джоба на сакото си на прага стоеше Морили. Слабото му лице беше бледо, а погледът му — загрижен.

— Добър вечер, инспекторе — поздрави спокойно Инглиш. — Не Ви очаквах. Какво желаете?

— Мога ли да вляза, господин Инглиш?

— Сам ли сте?

— Има още един с мен, но той е долу.

— Влезте — покани го Инглиш и се отмести.

Морили влезе в хола, затвори вратата и направи знак на Инглиш да отиде в салона. Инглиш мина напред, насочи се към камината и се обърна към Морили.

— Сам съм — осведоми го Инглиш. — Госпожица Маршъл излезе.

Морили погали тънкия си мустак с нокът.

— Има ли смисъл да Ви казвам за какво съм тук, господин Инглиш?

Инглиш се усмихна:

— От години съм се отказал да отгатвам каквото и да е. Бихте ли ми казали все пак?

— Обвинен сте в убийството на Жюли Клер и Хари Винс — отговори Морили и извърна очи.

— Много съм изненадан, че сте поели този случай, инспекторе. Мислех, че сте на моя страна.

— Винаги съм на Ваша страна — отговори Морили. — Именно затова съм дошъл. Помислих си, че за Вас е най-добре именно аз да Ви арестувам.

— Какво означава това?

— Няма да сте първият застрелян за оказване на съпротива при арестуването — поясни Морили. — Твърде много високопоставени личности ще са очаровани да се отърват от Вас, господин Инглиш.

— В това число и комисарят.

Морили направи жест на съмнение:

— Не знам, но реших да Ви направя услуга, като се заема лично с тази работа. Много е сериозно, господин Инглиш. Например за окръжния прокурор работата е в кърпа вързана.

Инглиш не отговори.

— Ходили сте у Винс, нали? — запита Морили.

— Край ме посъветва да не говоря — отговори Инглиш небрежно. — Навремето е взел много пари от мен и сега предпочитам да следвам съветите му, инспекторе.

— Добре — отново погали мустака си Морили. — Но ще Ви бъде много трудно да се измъкнете.

— Не искам да ви карам да чакате повече. Тръгваме ли?

В този момент иззвъня телефонът. Инглиш се готвеше да вдигне слушалката, но Морили го изпревари.

Инглиш го наблюдаваше внимателно с напрегнато лице.

— Кой е? — запита Морили сухо.

Изслуша отговора и каза:

— Не е вкъщи. Кой се обажда?

Инглиш усети ледена тръпка по гръбнака си. Това вероятно е Ед, който търси Лоиз. Следователно не я е намерил у Корин.