Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Казвам се Лоиз Маршъл и съм секретарката на господин Инглиш. Мога ли да вляза?

— О, да — изхриптя Корин — да, влезте!

Влизайки, Лоиз я изгледа изпитателно:

— Какво става тук? Изглеждате ужасена.

— Ужасена? — простена Корин. — Аз умирам от страх. Там има един човек…

В този миг се появи Шерман. В ръката си държеше пистолет калибър 38, полицейски образец. Насочи се към Лоиз и се усмихна.

— Заповядайте, госпожице Маршъл — любезно я покани той. — Не Ви очаквах, но бъдете добре дошла.

Корин я докосна с треперещата си ръка:

— Аз… мисля, че той искаше да ме удуши.

След тези думи се свлече в безсъзнание на земята.

— Това е всичко — завърши Инглиш. — Какво ще кажеш?

Край извади кърпичката си и избърса обляното си в пот чело.

— Лошо, Ник — отговори той със сподавен глас.

— Няма що, добър евфемизъм! — провикна се Леон от фотьойла си. — Лошо, казвате. Много по-ужасно, драги мой. Това е катастрофа.

— Ти не се справи със задачата, Ед — каза сухо Инглиш. — Казах ти да следиш този подлец. Бях те предупредил, че ще се опита да ми изиграе някой номер.

— Не се нервирай — отговори Леон. — Следихме го. Наех двама при Блейк, а те си разбират от работата. На Краун Корт има само два изхода и двата са охранявани. Аз бях в твоя апартамент и всеки половин час подслушвах на вратата му. Той си беше вкъщи и радиото свиреше.

— Но той е убил Жюли и Хари!

— Сигурен ли си, че не се е излъгала?

— Абсолютно. Описанието, което ми даде, съвпада напълно с Шерман.

Край се намеси:

— Там ли е в момента?

— Там трябва да е. Когато госпожица Маршъл ми се обади, оставих Бърт и Харун на постовете им. Ако Шерман е излязъл, те ще го знаят.

Инглиш се отправи към телефона, набра номера на Шерман, изчака известно време и затвори.

— Не отговаря.

— Това не доказва, че го няма — каза Леон.

— Остава ни само едно — намеси се Край. — Идвате с мен в полицията и ще разкажем всичко на комисаря.

Инглиш се усмихна саркастично:

— Може да бъдеш сигурен, че ще е очарован. Също и Рийз! А кметът? Нима си въобразяваш, че ще ми повярват? По никой начин!

— Прав е — взе думата Леон. — Не трябва да се предава.

— Напротив, трябва да го направи на всяка цена! — изрева Край и се обърна към Инглиш. — Не разбираш ли? Това е единственият ти шанс да се отървеш!

Инглиш поклати глава:

— Ако ме спипат, нямам никакви шансове да се измъкна, Сам. Имам твърде много врагове.

— Но това е абсурдно! — избухна Край. — Ако избягаш, подписваш смъртната си присъда! Остави ме да те защитавам, Ник. Гарантирам ти, че това ще бъде епоха в историята на юриспруденцията.

— Като седне на електрическия стол — намеси се Леон — изобщо няма да се интересува от историята на юриспруденцията. Не се бъркайте в това, Край. Вие, адвокатите, все искате да се изправите пред някой съд. Борбата ще водим ние, но не в съдебната зала. Ако не постигнем нищо, тогава ще дойде и вашият ред.

— Отлично — потвърди Инглиш.

— Но не разбираш ли? — извика Край и удари с юмрук по масата. — Ако сега изчезнеш, ми връзваш ръцете и краката при евентуалната бъдеща защита.

— Чуй го — вметна Ед саркастично. — Затънал до шията, а още приказва.

— Затваряй си устата! — изрева Край яростно. — Знам какво говоря. Ник, изслушай ме. Идваш с мен в полицията и ме оставяш да говоря аз. Повтарям ти, това е единственият ти шанс.

— В никакъв случай — отговори Инглиш. — Ако успея да спипам Шерман, ще изтръгна от него признания, дори ако трябва да го кълцам на парченца!

— Това е вече приказка — зарадва се Леон. — Аз ще ти го намеря, а ти ще го кълцаш.

Край си скубеше косите от отчаяние.

— Не го слушай, Ник. Той е луд. За Бога, послушай мен. Аз съм най-добрият адвокат в областта и ти казвам да не се криеш. Мислиш ли, че щях да те посъветвам да се предадеш, ако не бях убеден, че това е най-добрият начин да се отървеш?

Инглиш се засмя:

— Успокой се, Сам. Съветът ти действително е резонен, но не забравяй в какво положение се намирам. Имам твърде много врагове. Рийз само търси удобен случай, за да ме унищожи. Ако отида в затвора, с Бомон е свършено, а това е пределно ясно на окръжния прокурор. Невъзможно е, Сам. Даже и ти не би могъл да спечелиш това дело. Имам само една възможност: да намеря Шерман и да го принудя да си признае.

Сам се приготви да възрази, но успя да се овладее и започна да обикаля в кръг. Беше бледен, а погледът му гореше.

— Знам в какво положение си — каза накрая той, — но въпреки всичко те съветвам да се предадеш. Остави на мен грижата да те защитавам. В противен случай си загубен. Даже и да намериш Шерман, дори и да го признае, това с нищо няма да ти помогне. Пред съда ще отрече всичко и тогава какво ще правиш? Тезата е, че ти си невинна жертва на предварително нагласена измама. Като тръгнем от това, известно е, че невинният не бяга. Остави ме да убедя съдебните заседатели, че си невинен.