Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Инглиш прекъсна за миг разказа си, отпи една голяма глътка, остави чашата и разтърка очи.

— Тя много страда, преди да умре, Лоиз. Не заслужаваше подобна смърт. Каза ми, че я е убил Шерман, след което се е измъкнал през прозореца на спалнята. Държах я в ръцете си до последния й дъх.

Той започна подсъзнателно да рови в единия си джоб, след това в другия. Лоиз извади цигара от една табакера, запаля я и му я подаде.

— Благодаря — отговори той, без да я погледне. — Надявам се, че малко съм облекчил края й. Страхуваше се, че може да й се сърдя. Изглежда не си даваше сметка, че умира. Умоляваше ме да й простя.

Лоиз потръпна:

— И какво стана после?

Инглиш вдигна очи и сбърчи вежди:

— Влязох в спалнята. На земята лежеше трупът на Хари. Погледнах през прозореца, но не видях никого в реката. Беше тъмно и се лееше като из ведро. Отправих се към телефона, за да се обадя на полицията, когато забелязах пистолета на земята. Нещо ми се стори познато и го взех. Знам, че беше идиотско от моя страна, но не помислих. Беше моят пистолет. От години стои в едно от чекмеджетата на бюрото ми. Шерман е успял да го открадне. Чак тогава разбрах какво ми беше скроил. Поне дузина свидетели ще потвърдят, че Корин ми е разкрила връзката между Жюли и Хари. Шофьорът на таксито ще свидетелствува, че ме е закарал до жилището на Хари. Оръжието, с което са убити, ми принадлежи. Били са убити минута или две преди пристигането ми. Мотивът, времето, оръжието: какво повече ще му трябва на окръжния прокурор?

— Ако ги е убил Шерман — отговори спокойно Лоиз, — Леон трябва да е в течение. Нали той го следеше?

Инглиш се вкамени:

— О, Господи! Бях забравил! Но разбира се, Ед не го е изпускал от погледа. Този път ми падна! Опитайте се да намерите Ед. Вероятно е в къщи и ме чака.

Избирайки номера, Лоиз запита:

— Извикахте ли полицията?

— Не. Тръгнах си. Имах нужда да помисля.

— Оставихте ли пистолета?

Леон се обади:

— Ало?

— Тук е Лоиз Маршъл. Следихте ли Шерман през цялата вечер?

— Не е напускал апартамента си цялата вечер — отговори Леон. — Какво се е случило? Защо се обаждате?

— Казва, че Шерман не е напускал апартамента си.

След това се обърна отново към Леон:

— Сигурен ли сте, че не е излизал?

— Разбира се, че съм сигурен. Двата входа бяха охранявани. Освен това всеки половин час отивах до апартамента му. Радиото му непрекъснато свиреше и лампите светеха.

— Сигурен е, че Шерман не е напускал апартамента си — обяви Лоиз.

— Кажете му да дойде тук незабавно.

— Бихте ли дошли до нас? — каза тя в слушалката. — Франт стрийт, номер 24, последният етаж. Спешно е.

— Чакам Инглиш — нетърпеливо отговори Леон. — Какво се е случило?

— Не мога да Ви кажа повече по телефона. Елате незабавно.

— Добре, идвам — измърмори Леон и затвори.

— Да извикам ли господин Край? — запита Лоиз.

— Да. Макар че не виждам с какво би могъл да помогне.

Докато Лоиз набираше номера на Край, Инглиш се заразхожда напред-назад из стаята.

— Не е възможно Жюли да се е излъгала — възкликна с жар той. — Описанието съвпада с това на Шерман. Този тъпак Леон обеща да не го изпуска от поглед.

Лоиз размени няколко думи по телефона и затвори.

— Пристига — оповести тя и се отпусна в един фотьойл. — Не е трябвало да оставяте това оръжие, Ник.

— Оръжието е без значение — отговори Инглиш, без да се спира. — Ако го бях скрил, нямаше да имам никакви шансове да се измъкна. Ако искам да отърва присъдата, трябва да се придържам стриктно към истината. Трябва да успея да докажа, че Шерман е откраднал пистолета ми.

— Откъде Корин е знаела за Жюли?

— Не знам, може би…

Той се замисли:

— Ами да, разбира се! Рой е шантажирал Жюли. Открил е по някакъв начин за отношенията й с Хари. Възможно е да го е казал на Корин.

— Не мислите ли, че по-скоро Шерман й го е казал? Не мислите ли, че действуват съвместно?

— Какво Ви кара да мислите така?

— Откъде Шерман е бил сигурен, че ще отидете у Хари? Ако всичко това не е било нагласено от него, откъде е знаел, че ще пристигнете точно в този момент? Очевидно и Корин е била замесена.

— Очевидно имате право — съгласи се Инглиш. — Само ако можехме да я накараме да проговори… Щом пристигне Леон, ще го пратя при нея. Ако успеем да изтръгнем истината от нея, почти сигурно ще докажем, че това е работа на Шерман.

— Ще отида аз! — скочи Лоиз. — Вие трябва да обсъдите нещата с Леон. Не е необходимо да си губи времето с Корин. Докато се обяснявате, аз ще отида при нея и ще я доведа.