Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Шерман стреля отново. Куршумът я прониза над ханша. Тялото на Жюли се сгърчи от конвулсия, ръцете й се опитаха да се задържат за вратата, коленете й поддадоха и тя се просна по корем с разперени крака и ръце.

Невъзмутим, Шерман хвърли Колта до нея, обърна се и бързо се насочи към прозореца на спалнята.

Беше вече прав на перваза, когато чу, че вратата поддаде. Той спокойно затвори пердето, а после и прозореца. Изправи се и без колебание се хвърли в реката, течаща под него.

Лоиз Маршъл се наведе напред и с нервен жест загаси телевизора. Съзнанието й все не успяваше да се съсредоточи върху пиесата на Т. С. Елиот, излъчвана тази вечер.

Тя запали лампиона и разбута огъня. Дъждът продължаваше да ромоли по стъклата. Лоиз погледна нервно часовника върху камината. Беше девет часа и десет минути.

Беше облечена в елегантна домашна рокля, която подчертаваше достойнствата на фигурата й. Дългите й стройни крака бяха обути в пантофи без ток. Преди да започне пиесата, тя беше измила косата си, която сега се разстилаше върху раменете й и обгръщаше лицето й като блестящ ореол.

С огорчение мислеше за поканата на Инглиш за вечеря в събота. За първи път той й предлагаше да излязат заедно и това я беше заварило неподготвена. Първата й реакция беше да приеме, но веднага след това си каза, че вероятно Жюли ще бъде в течение, ще го каже на Хари Винс, той ще го повтори пред някой друг и така скоро всички щяха да знаят, че шефът най-сетне се е решил да покани бедната Лоиз.

Убедена беше, че всички служители начело с Хари Винс знаеха, че е влюбена в Инглиш. При мисълта на какви клюки ще бъде подложена заради това свят й се завиваше. В крайна сметка тя наистина обичаше Инглиш. Дори и да искаше, не бе в състояние да направи нищо и да промени нещата.

Припомняйки си ежедневните отношения между нея и Инглиш, тя реши, че той е единственият, който не знае, че тя е влюбена в него и му беше признателна за това.

Стана, взе кутията с ръкоделието си и отново седна до огъня. Тя беше превъзходна домакиня и предпочиташе да се грижи за дома си, отколкото да работи по канцелариите. Оставените за подобни дъждовни вечери дрехи за закърпване успяха да я поуспокоят.

Вдигна очи от ръкоделието, за да се полюбува на салона си, който толкова харесваше. А щеше да й харесва още повече, ако не живееше тук сама. Насили се да пропъди черните мисли и се пресегна да включи радиото, за да се поразсее. В този миг проехтя звънецът.

Тя погледна часовника и сбърчи вежди. Беше десет без двадесет. Поколеба се дали да отвори. Звънецът проехтя отново: два кратки и нетърпящи колебание сигнала.

Лоиз остави грижливо ръкоделието си, прекоси хола, откачи веригата и открехна вратата.

— Кой е?

— Мога ли да вляза, Лоиз? — чу се гласа на Инглиш.

Обляха я горещи и студени вълни, и нещо я сграбчи за сърцето. Бързо успя да се съвземе и отвори широко вратата.

Инглиш беше сам и палтото му беше подгизнало от дъжда.

— Съжалявам, че идвам толкова късно. Надявам се, че не Ви притеснявам.

— Не, разбира се. Заповядайте.

Сърцето й се сви при вида на бледото му и напрегнато лице. Той влезе в салона и от пръв поглед го оцени:

— Каква красива стая! Личи си, че сама сте я подреждали.

— Аз… радвам се, че Ви харесва — отговори Лоиз като внимателно го наблюдаваше.

Никога в живота си не беше се чувствувала така ужасена. По израза на лицето му беше разбрала, че нещо му се е случило и че е дошъл при нея просто защото вече не е имало къде другаде да отиде.

— Подайте ми палтото си, господин Инглиш.

Той се усмихна:

— Нека да не сме толкова официални тази вечер, Лоиз. Наричайте ме просто Ник.

Той свали палтото си.

— Ще го сложа в банята. Доближете се до огъня, Ник.

Когато се върна, той вече седеше пред камината и си грееше ръцете, като бърчеше вежди.

Тя се насочи към шкафа, приготви му едно добро уиски и му го подаде.

Той пое чашата в ръка и отбеляза:

— Вие винаги знаете от какво точно имам нужда.

Погледът му беше тежък и вледеняващ.

— Какво се е случило? — рязко попита тя. — Моля Ви, кажете ми! Не ме измъчвайте така!

Той я изгледа изпитателно, протегна ръка и я погали по вледенената китка.

— Много съжалявам, Лоиз, че трябва да Ви го съобщя. Тази вечер е била убита Жюли. Заедно с Хари. Всички улики са срещу мен.

Тя изстена. Лицето й пребледня и се отпусна на един стол.

— Какво се е случило, Ник?

— Тъкмо пиехме по едно питие с Бомон — продължи Инглиш — и пристигна Корин. Беше пияна. Направи ми сцена. Барът беше претъпкан. Всички чуха, включително Рийз и Лола Вегас, какво каза тя. Съобщи ми, че от месеци между Жюли и Хари има връзка и че в момента също са заедно. Освободих се от Корин и взех такси, за да отида у Хари. Вратата беше заключена. Звънях и виках. Отговори ми Жюли. Беше обхваната от ужас. Крещеше, че ще я убият. Умоляваше ме да я спася. Не успявах да отворя вратата. Чух изстрел, след това още един. Успях да разбия бравата. Жюли беше просната на земята и умираше.