Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Шерман поклати доволно глава. Беше разбрал каквото го интересуваше. Корин беше изиграла ролята си пред свидетели. Той изпразни чашата и избърса тънките си устни с кърпичката.

— Може би ще Ви се иска да узнаете, че след вашето заминаване Инглиш отиде у Хари Винс. Там намери Хари и Жюли в ситуация, която може да се нарече компрометираща. Той застреля Хари, а след това и Жюли. Полицията е вече там и предполагам, че вече са арестували Инглиш за убийство.

— Убил ги е? — повтори пресипнало Корин.

— Точно така — потвърди Шерман и извади дъвка от джоба си. — Продължавате ли да твърдите, че идеята ми е била глупава?

— Искате да кажете… че ги е убил?

— Да, уби ги.

— Не Ви вярвам.

— Няма значение. Утре ще го прочетете във вестниците.

— Вие откъде знаете? Като Ви слуша, човек би казал, че сте били там.

— Бях наблизо — усмихна се Шерман. — Бих казал, че малко или повече съм присъствувал на случилото се.

Корин стана:

— Не исках да ги убива! Исках само да му причиня болка.

— И Вие му причинихте болка. Даже постигнахте повече: Вие го унищожихте. Електрическият стол не му мърда.

— Но аз не искам да го унищожавам! — изстена Корин. — Беше толкова мил с мен. Той… каза ми, че съм част от семейството.

— Ах, колко трогателно — изсмя се Шерман. — И въпреки че Ви счита за част от семейството, това не му попречи да Ви задигне двадесет хиляди долара.

Корин го изгледа със свити юмруци:

— Сигурна съм, че Рой никога не е имал толкова пари. Как можах да Ви повярвам? Вие сте виновен. Идеята беше Ваша. Искали сте да му скроите гаден номер и си послужихте с мен.

— Много смела ставате изведнъж — каза Шерман с усмивка. — Даже и да е така, какво можете да направите?

— Ще отида в полицията! Това, което направих, е отвратително. Ако им разкажа какво се случи, може и да не го закачат.

— Бих се учудил! Ще успеете да станете само още повече за посмешище. Не бъдете глупава, Корин. Единственото, което можете да направите сега, е да си мълчите.

— Ще я видим тази работа! — отговори Корин яростно. — Ще отида при лейтенант Морили. Той ще ми каже как да постъпя.

Шерман повдигна рамене:

— Щом сте решили, аз, разбира се, не мога да ви попреча. Но ще направите най-добре да не се бъркате в тази работа.

— Длъжна съм да се забъркам. Ще бъда разпитвана като свидетел. Ще ми задават най-различни въпроси и не си мислете, че няма да разкажа и за Вас. Ще им разкажа, че идеята произтича от Вас.

Шерман поклати глава. Изглежда беше очаквал такава реакция. С ръце в джобовете и с безразличен поглед той се заразхожда из стаята, като неспирно дъвчеше дъвката си.

— Наистина се страхувам, че ще им го кажете — спря той пред прозореца.

Протегна ръка към един шнур от червена коприна, придържащ пердетата и машинално провери здравината му.

— Колко интересно. От седмици не успявам да си намеря точно такъв цвят.

Той откачи шнура от куката, която го придържаше към стената и се доближи до лампата, за да го разгледа.

— Тия номера не минават — каза кисело Корин. — Не се опитвайте да смените темата. Ето сега веднага ще се обадя на лейтенант Морили.

— Не се опитвам да сменя темата.

Шнурът висеше между пръстите му като червена змия.

— Много бих желал да си спомните откъде сте го купили.

— Не си спомням — отговори Корин и вдигна слушалката — И освен това престанете да пипате. Не обичам да ми се пипат нещата.

— Е, щом не си спомняте, толкова по-зле. Жалко — каза Шерман, като я следеше с все по-вледеняващ поглед.

Корин се беше навела над телефонния указател на масичката. Шерман я доближи отзад. Шнурът между пръстите му беше приел формата на примка.

Изведнъж проехтя звънецът на входната врата и той замръзна на мястото си. Изненадана, Корин вдигна очи. В огледалото над камината забеляза отражението на Шерман. Той беше точно зад нея с ръце във въздуха, а шнурът се люлееше точно над главата й.

В миг тя разбра какви са намеренията му. Без да се обръща, тя отстъпи встрани и успя да промълви:

— Ще отворя.

Преди да успее да я спре, тя се втурна с треперещи крака към вратата, отвори я и връхлетя в хола.

Опита се да отвори входната врата. Коленете вече не я държаха. Забеляза, че резето е пуснато и го дръпна яростно.

На прага стоеше високо младо момиче с кестеняви очи и подгизнал от дъжда шлифер.

— Госпожа Инглиш?

Корин кимна. Въздухът излизаше със свистене между устните й. Трепереше силно и едвам се държеше на краката си.