Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Хари си даде сметка, че има работа с луд и няма никакъв смисъл да го моли за пощада. Трябваше по някакъв начин да отклони вниманието му и да се хвърли отгоре му. Ако успееше да избие оръжието от ръката му, имаше шансове да спаси своя живот и този на Жюли.

Прецени разстоянието между двамата. Позицията му не беше добра, тъй като Шерман беше от другата страна на леглото. Имаше поне три метра разстояние.

Жюли проговори:

— Ще Ви дам всичките си пари. Двадесет хиляди долара веднага и още толкова по-късно.

Шерман поклати глава:

— Не се залъгвайте. Парите не ме интересуват.

Той погледна часовника си и в този миг Хари протегна ръка и сграбчи възглавницата.

Жюли забеляза това движение. С бледо и напрегнато лице тя дишаше учестено. Чувствуваше, че Хари ще предприеме нещо.

— Аз… аз чувствувам, че ще припадна — притвори очи тя.

Протегна се, като че да се задържи за нощното шкафче, което се сгромоляса на пода.

За миг Шерман отклони поглед от Хари и погледна шкафчето. Хари хвърли възглавницата и в момента, когато тя стигна до гърдите на Шерман, се хвърли през леглото.

Блед, но с решителност в очите Хари направи втори скок към Шерман.

Шерман се надигна от мястото си и отхвърли възглавницата на страна. Хари си даде сметка, че изстрелът ще го изпревари, но продължи атаката с пресъхнала уста и силно биещо сърце.

Прозорците издрънчаха от детонацията.

Куршумът засегна Хари под коляното и той изгуби равновесие. Ръцете му се впиха в колана на шлифера на стрелящия по него Шерман.

Шерман го удари с всичка сила по черепа с дръжката на пистолета и го отхвърли с ритник. Погледна Жюли, като се владееше напълно и продължаваше да дъвче дъвката си. Сгърчена на леглото с ръце на гърдите, тя изглеждаше като мраморна статуя.

С гримаса на лицето и обляно в кръв коляно Хари запълзя към Шерман.

Последният отстъпи крачка назад и се засмя:

— Бедният безумец! Нещастен герой!

Хари напредваше. Разкъсващата го болка в коляното го изпълваше с бясно желание да убива. Даже не го беше страх. Единственото, което желаеше, беше да се докопа до Шерман.

Шерман вдигна Колта и внимателно се прицели. Хари почти го докосваше. Гледаше черната цев на оръжието и студените присвити, жълти очи зад нея.

Жюли изпищя ужасено:

— Не! Не!

Изстрелът отново разтърси прозорците. Куршумът прониза Хари между очите. От удара тялото отлетя назад и падна на една страна с облято в кръв лице и конвулсивно отварящи се и затварящи се пръсти.

— Малко преждевременно, за съжаление — сбърчи вежди Шерман. — Но нямах избор.

Коленичила на кревата, Жюли гледаше тялото на любовника си. От време на време по тялото й пробягваше тръпка. Мускулите й потръпваха под кожата. Приличаше на водна повърхност, погалена от лек вятър.

Шерман чу да изщраква вратата на кола и се усмихна:

— Ето го! — насочи се бързо към прозореца той.

Дръпна пердетата, отвори го и погледна навън. Реката минаваше точно под къщата. Забеляза в далечината светлината на един влекач и чу рева на сирената му.

— Хайде, посрещнете го, Жюли — каза тихо той и й посочи вратата. — Пуснете го да влезе.

Жюли не помръдна. Отлепи поглед от Хари и погледна Шерман. Дишаше с мъка.

— Посрещнете го, Жюли — повтори Шерман.

На входната врата се почука.

Коленичила на кревата, тя беше неподвижна като каменна статуя и в погледа й се четеше безкраен ужас.

— Жюли! — извика Инглиш през вратата. — Там ли си, Жюли?

Тя обърна глава към вратата. Шерман я наблюдаваше неподвижно с насочен пистолет и пръст на спусъка.

— Там ли си, Жюли?

— Да! — изпищя тя изведнъж. — О, Ник! Помощ! Спаси ме!

Тя скочи от кревата, спусна се към вратата на спалнята и я отвори рязко.

Шерман не мръдна. Дъвчеше съсредоточено. Залитайки из тъмния салон, Жюли се спъна в един фотьойл и се просна в цял ръст на земята.

— Какво става там вътре? — разтърси вратата Инглиш. — Отваряй!

С движения на призрак Шерман се приближи до вратата на спалнята и завъртя електрическия ключ в момента, в който Жюли ставаше. Тя се затича към входната врата.

— Ник! — изкрещя тя. — Той ще ме убие! Спаси ме, Ник!

Входната врата пращеше под тежестта на Ник.

Когато ръката на Жюли хвана ключа, Шерман насочи пистолета си. Целеше се точно между плешките.

Като че ли нещо й подсказва, че той ще стреля и тя погледна през рамо.

Писъкът й на ужас се примеси с шума от детонацията. Между плешките й се появи малка дупка. Ударът я хвърли към вратата и коленете й се подкосиха.