Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Пистолетът беше насочен към Хари.

— Не мърдайте и двамата — като той спокойно.

Пристъпи още крачка напред и затвори вратата.

Огромно облекчение обхвана Хари, когато видя, че това не е Инглиш.

— Я да изчезвате от тук — извика той с все още треперещ глас, без да изпуска Колта от поглед.

Шерман отиде до един фотьойл близо до камината и седна. Спокойните му и отмерени жестове ужасяваха Жюли.

— Останете по местата си — каза Шерман, като кръстоса крака. Оръжието му беше насочено към Хари и Жюли. — Не правете глупости, защото ще ви застрелям.

— Но… кой сте Вие? — запита Хари, като си даде изведнъж сметка, че този елегантен господин не може да бъде крадец.

— Името ми е Роджър Шерман, но това нищо не ви говори.

Очите му се насочиха към Жюли, която се мъчеше да прикрие гърдите си с чаршафа. Тя го наблюдаваше с ужас.

— Добър вечер, Жюли. Вие не ме познавате, но аз Ви познавам. Много отдавна Ви следя. Поели сте голям риск, като сте дошли тук. В крайна сметка нали затова плащате на Рой Инглиш, за да си мълчи.

— Откъде знаете това? — позеленя Хари.

— Скъпи господине, нали именно аз бях дал тази информация на Инглиш. Аз бях неговият шеф.

— Значи това е шантаж. Добре! Колко?

— Този път не съм дошъл за пари. Сега вие двамата ще ми служите за стръв.

Хари усети, че Жюли изтръпна. Той се полуобърна към нея и я хвана за ръката.

— Не разбирам.

— Ник Инглиш започва да става твърде неудобен — обясни Шерман. — Готвя се да го елиминирам.

— Но каква е връзката с нас? — запита Хари и придърпа халата си.

— Не мърдайте! — изкрещя Шерман. — Оставете това.

— Оставете ни да се облечем — каза Хари и замръзна под насоченото дуло. — Бъдете разумен.

— Глупак. Нали точно в това състояние искам да ви намери Инглиш.

Хари се опита да седне, но заплашващото го оръжие го накара да замръзне на място.

— Нима ще го доведете тук?

— Очаквам го — усмихна се Шерман. — Предполагам, че вече са го осведомили за вашата авантюра. Убеден съм, че ще се понесе насам с най-голямата възможна скорост.

— Слушайте — трескаво поде Хари. — Кажете колко искате. Сумата е без значение.

— Въпросът не е в парите — проговори Шерман, но телефонен звън го прекъсна. — Не мърдайте. За мен е.

Той се насочи към телефона до леглото от страната на Жюли, която се сви назад пред насочения срещу нея пистолет.

— Да? — отговори Шерман. — Отлично! Ще имам грижа за останалото.

Той затвори и се върна на фотьойла.

— Инглиш пристига. Ще бъде тук след десет минути.

— По този начин няма да се отървете от Инглиш — проговори Хари с жар. — Това само ще го озлоби още повече срещу Вас. Признавам, че това ще бъде тежък удар за него, но Вие не го познавате така добре, както го познавам аз. Той ще Ви отмъсти и с това няма да бъде елиминиран.

— Напротив — отговори Шерман и вдигна пистолета. — Това е негово оръжие. Днес следобед го откраднах от апартамента му. Той ще бъде арестуван за убийство. При това двойно убийство.

Хари се вкамени:

— Какво искате да кажете?

— Мисля, че е пределно ясно. Когато чуя, че колата му пристига, ще ви убия и двамата. Кой ще може да докаже, че убиецът не е той?

Жюли извика приглушено.

— Той блъфира, скъпа — каза Хари. — Няма да се осмели да направи такова нещо.

Тя гледаше към Шерман. Жълтите му безизразни очи я смазваха.

— Той ще го направи — отрони се от пресъхналите й устни.

— Но разбира се — любезно потвърди Шерман. — Вие двамата добре се позабавлявахте и сега ще трябва да си платите.

— Няма да се измъкнете така — извика Хари. — Ще Ви заловят.

Шерман се разсмя:

— Прозорецът гледа към реката. Аз ще изляза през него. Отличен плувец съм и в такава тъмна нощ никой няма да ме забележи.

— Не можете да постъпите така — изкрещя Хари, разбрал накрая, че Шерман не блъфира.

— Времето ще покаже дали мога — отговори Шерман с такъв глас, че кръвта замръзна във вените на Хари.

— Пуснете я — промълви той. — Не я убивайте. Нима едно убийство не стига?

— Много съжалявам, че не мога да Ви услужа. Много добре разбирате, че не мога да я пусна, след като Ви ликвидирам пред очите й. Тя ще ме издаде.

— Не. Тя ще обещае, че нищо няма да каже.

— Съжалявам — повтори Шерман. — Освен това, едно двойно убийство е много по-атрактивно. Инглиш би могъл да се измъкне, ако е убил само Вас, но съдебните заседатели никога няма да му простят убийството и на Жюли. Така че не Ви остава още много време на този свят. Ако искате да си прочетете молитвата, не се притеснявайте от мен. Няма да слушам.