Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Не ме интересува къде отивате, Глория. Но Вие бягате, нали?

— Нима такова нещо! — възмути се малко пресилено тя. — Какво Ви става? Изглежда, че Вас Ви е страх.

Шерман се усмихна:

— Мога ли да вляза за момент? Имам да Ви кажа две думи.

— Аз… ще изпусна влака…

Той направи крачка напред и тя отстъпи. Шерман влезе в дневната. Като хипнотизирана тя бавно остави двата куфара на земята и се облегна на стената, като го наблюдаваше.

— Няма нужда да заминавате, Глория — каза той, обикаляйки из стаята. — Сега държа Инглиш в ръцете си. Повече няма да може да ни създава неприятности. Полицията го търси. Той уби любовницата си.

Тя не отговори и го проследи как се приближава до прозореца.

— В началото си мислех, че ще ми създава неприятности, но сега вече всичко е свършено. А Вие как сте с парите, Глория? Струва ми се, че Ви дължа нещо.

— О, няма значение — отговори тя пресипнало. — Аз… нямам нужда от нищо, за момента.

Шерман се усмихна:

— За пръв път Ви чувам да казвате подобно нещо. Да не би вече да се страхувате от моите пари? Би било смешно!

— Ако имате в себе си, няма да откажа, но не съм чак толкова закъсала.

— Да, и аз така мисля.

Той беше спрял пред прозореца и разглеждаше шнура на пердето.

— Виж ти, какво съвпадение! От седмици търся такъв шнур. Колкото и невероятно да звучи, все не успявам да намеря този цвят.

Той свали шнура от куката и го заразглежда внимателно.

— Не можете ли да си спомните от къде сте го купили?

— От Саквил — отговори Глория, като следеше с ужас действията на Шерман.

— Сигурна ли сте? — приближи се небрежно към нея той. — Мисля, че и там ходих.

Тя гледаше с широко отворени от ужас очи шнура между пръстите му и се залепи за стената.

— Не се приближавайте! — изпищя тя.

— Какво има? — усмихна се Шерман. — От какво се страхувате? Да не би съвестта Ви да не е чиста, Глория?

Той беше само на петдесет сантиметра от нея. Изведнъж тя се втурна към вратата. Той я последва с бърза и гъвкава стъпка, и в момента, в който тя поставяше ръка на дръжката, преметна шнура около врата й.

Писъкът на момичето заглъхна в гърлото й, когато той кръстоса ръце под брадичката й и стегна въжето.

Когато Край слизаше от колата, един силует изплува от сянката.

— Сам?

— Ник! — възкликна Край и бързо се огледа дали не ги следи някой. — Какво търсиш тук? Какво стана?

— Нека да влезем — предложи Инглиш с напрегнат глас.

Край загаси фаровете, насочи се към входната врата и я отвори. Инглиш го последва в хола.

В същия миг от салона се появи Елен Край. Тя беше висока и слаба млада жена, със светлокестеняви очи и дружелюбен одухотворен поглед. Инглиш често се беше питал защо се е омъжила за Сам Край. Беше твърде красиво момиче за жена на един адвокат на средна възраст, който при това беше вече пуснал и доста голям корем. И въпреки разликата във възрастта и външния вид те изглежда добре се разбираха.

— Елате близо до огъня, Ник — покани го тя. — Ще Ви донеса една чаша.

— Не, не се притеснявайте, Елен, моля Ви. Извинявам се, но трябва да говоря със Сам по работа. Но моля Ви, не излизайте!

Елен погледна Край, който поклати глава.

— Имаш ли новини от Ед? — попита Инглиш.

— Да, обади ми се по телефона — отговори Край и последва Инглиш в салона. — Свали си палтото, мокър си. Какво се случи? Аз отидох в управлението и чаках. Капитан Суини не знаеше нищо. Каза ми, че те търсят, но не беше получил никакъв рапорт по твой адрес. Не му казах, че са те намерили. Избяга ли?

Инглиш се усмихна с горчивина:

— В крайна сметка, да. Морили беше нагласил арестуването ми, за да може да си разчисти сметките с мен. Какво стена с Лоиз?

— Не знам. Ед я търси. Обеща да ми се обади след един час. Очаквам го всеки момент.

Елен взе пардесюто на Инглиш и отиде да го закачи.

— Каза ли ти какво е открил у Корин?

Край потвърди:

— Да. Шерман е бил там. Удушил е Корин. Лоиз също е била там. Ед е намерил нейната кърпичка, но още не знае дали Шерман я е отвлякъл или не.

Инглиш сви юмруци:

— Трябва непременно да го спрем, Сам!

— Но ти си постъпил зле — забеляза загрижено Край. — Трябваше да се предадеш на Морили, когато беше дошъл за теб. А като си избягал…

— Не съм избягал. Оставих се да ме арестува.

И Инглиш разказа какво се беше случило. Изумен, Край избърса лицето си с кърпичка.

— Веднага отивам да разкажа това на комисаря. Ще трябва да ме изслуша! Къде остави Морили?