Леон потвърди с глава:
— Ще се заема с него.
Край беше ужасен:
— Но Вие не можете да го оставите да се измъкне с тези четири убийства.
— Вече смятай, че се е измъкнал — отговори Инглиш. — Нямам никакво доказателство, което да важи пред съда. Ако не изпълни нареждането ми, ще ги изфабрикувам, но не и преди това.
— Ник… ще изфабрикуваш доказателства? — ококори очи Край.
— Когато се наложи, ще ти обясня. Ако се опита да ме изиграе, ще отиде на електрическия стол и ние двамата с теб ще го пратим там.
— Това ще е вълнуващо занимание за вас — намеси се Леон и се обърна към Инглиш. — Какво мислиш за този Шерман?
— Имам чувството, че е луд. И опасен като гърмяща змия. Почти съм сигурен, че ще се опита да ми изиграе някой номер. А може да съм и петата му жертва. Пресъздадох писмено целия разговор между нас. Ето го.
Той подаде на Край един плик.
— Пази това, Сам. Ако нещо се случи с мен, предай го на Морили.
Край беше силно впечатлен.
— Надявам се, че не говориш сериозно!
— Шерман е убил четирима души за една седмица. Заплаших го, че ще го пратя на електрическия стол, ако не замине до събота. Ако се подчини, губи високо печелившата си организация за шантажиране. Не е възможно да се откаже без борба. Говоря сериозно, Сам. Поръчал съм на Чък да е въоръжен и да не се отделя нито за миг от мен.
— Нещо ново за човека с белега? — обезпокоено запита Леон.
— Не. Изглежда се е измъкнал. Говорих с Морили. За да не прави впечатление, че разпитвам за убийството, казах, че на времето Мей Мичел е работила за мен. Твоят шофьор не е чакал, за да го разпитват. Морили даже и не знае за съществуването му. Всичко, което знае, е, че момичето е било намушкано с нож, има един убит полицай и дебелият е лежал мъртъв на улицата. Мъчи се да разбере нещо, но засега безуспешно. Двама души са те описали твърде мъгляво. Твърдят, че са се опитали да те задържат до идването на полицията, но не са успели. Морили счита, че ти си извършил и трите убийства.
Леон въздъхна:
— Това е то да работи човек за теб, Ник. Докато Морили не ме разпознае, това не ме притеснява. Ако все пак някога ме заловят, разчитам на теб да дадеш нужните обяснения.
Инглиш се усмихна окуражително:
— Няма начин да те разпознаят. И двамата са казали, че си красив. Морили да не е гений?
— Какво съм виновен, че физиономията ми плаши хората — намръщи се Леон. — Понякога и сам се плаша от нея.
Край измърмори нетърпеливо:
— Трябва да тръгвам, Ник. Имаш ли друго да ми казваш?
— Ненаситник! — възмути се Леон. — Не Ви ли стигат четири убийства за една сутрин?
— Не, това е нищо — отговори Инглиш. — Но бъди готов, Сам. При най-малка грешка от страна на Шерман го искам на електрическия стол.
Край поклати глава и стана:
— Като му дойде времето, ще видим. Чакай, кога е събранието на Комитета?
Инглиш се усмихна:
— Отложих го.
— Не си прав, Ник. Опасно е да дразниш Комитета. Рийз не може да те понася, а и не забравяй, че е добър приятел на окръжния прокурор и главния комисар.
Инглиш се засмя пренебрежително:
— Умирам от страх. Довиждане, Сам.
Край повдигна рамене, кимна на Леон и излезе.
— Кой е Рийз? — запита Леон и запали цигара.
— Председателят на градската урбанизационна комисия. Освен това е и съдия.
— Може ли да ти създаде неприятности?
— Ако нямам вина за нещо, нищо не може да ми направи, а аз съм много предпазлив.
— Ти вече имаш вина — отбеляза Леон — като не си съобщил за четирите убийства. Не мислиш ли, че Рийз може да те окошари за това?
— Може, ако знае, но той не знае.
Инглиш загаси пурата и погледна часовника си.
— Разбрахме се, Ед. Залепваш се за Шерман. До събота не го изпускай от очи. Това е основното. Не го оставяй да ти се изплъзне.
— Не се безпокой… А, да! Щях да забравя. Открих докъде стигат жиците от микрофона в офиса на Рой. До стаята на тъй наречената силуетистка, която е на същия етаж. Името й е Глория Уиндзър.
— Мислиш ли, че и тя е в играта? — запита Инглиш без особен интерес.
— Сигурно. Вероятно тя е издала Рой. Мисля си, че е чула разговор между Рой и малката Севит, които са се уговаряли да играят заедно. Само така Шерман е разбрал, че Рой го мами.
— Стореното сторено — повдигна рамене Инглиш. — Ще се задоволя само с изгонването на Шерман. След заминаването му шайката ще се разпадне.
Леон стана:
— Да се надяваме. Отивам да дебна Шерман. Ако се усъмня, че готви нещо, ще ти се обадя.
— Благодаря, Ед. Доскоро.
Читать дальше