Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Корин отстъпи назад и притвори очи:

— Искате да кажете, че този човек е щял да прати зад решетките собствения си брат?

— Страхувам се, че е така. Рой беше заключил тези пари в касата си и ключът беше у Сам Край. Край трябваше да Ви ги предаде. След като това не е станало, явно Ник му е наредил да му предаде тези пари.

Корин рязко стана. В очите й гореше ярост.

— Това означава, че той е откраднал тези пари.

Шерман повдигна рамене.

— Страхувам се, че е така, но нито Вие, нито аз можем да докажем съществуването на тези пари.

Корин отпи една яка глътка. Алкохолът, изпит още преди идването на Шерман, започна да дава своя ефект. Тя се чувствуваше леко замаяна и готова на всичко.

— Няма да се измъкне толкова лесно. Този мръсник ще си има работа с мен. Ще си отмъстя — каза тя и стана.

— Разбирам Ви много добре, но как смятате да постъпите? Той е много силен и има много връзки.

— Все ще намеря начин.

Тя прекоси стаята и се опита да напълни чашата си, като разля половината на земята.

— Предполагам, че мога да Ви помогна — каза Шерман, ставайки.

Корин се обърна към него:

— Наистина ли?

— Мисля, че няма да можете да си приберете парите, но ако желаете да си отмъстите…

— Искам да отмъстя! Има ли начин?

— Да, но трябва да се справите сама. Познавате ли Жюли Клер?

— Не я познавам, но съм чувала за нея. Това е любовницата му, нали?

— Инглиш е съвсем хлътнал по нея. Но аз знам, че тя го мами с главния му съветник, наречен Хари Винс.

Корин наблюдаваше Шерман с грейнали очи:

— Сигурен ли сте? Наистина ли сте сигурен?

— Абсолютно. Тя отива при Винс винаги, когато Инглиш има делови срещи. Лично съм ги виждал.

— Точно такъв случай очаквах! — извика Корин и седна на дивана. — Този път ще го накарам да страда! Ако можех да ги спипам заедно! Ще му го изкарам през носа!

— Нищо по-лесно от това. Тази вечер той ще вечеря в „Сребърната кула“ със сенатора Бомон. Тя сигурно ще отиде при любовника си. Ето Ви случай да го предупредите.

— Ще дойдете ли с мен? — запита Корин със злобна усмивка.

— За съжаление няма да мога, тази вечер имам среща, но мога да Ви запазя маса. Инглиш вероятно ще дойде към осем и половина часа. Вие бихте могли да отидете към девет.

— Ще бъда! — стисна юмруци тя. — Такава сцена ще му направя, че скоро няма да я забрави. Като си помисля, че ме заплашваше да публикува писмата на Рой, докато любовницата му спи с друг! Ах, ето го най-сетне дългоочакваният случай!

— Знаех си, че ще се възползвате от тази информация.

Изведнъж тя го изгледа объркано.

— Защо ми казахте всичко това? И Вие ли имате да си разчиствате сметки с него?

— Не, в такива случаи аз се оправям сам. Просто съм възмутен от начина, по който се е отнесъл с Вас. Казах си, че мога да Ви дам оръжие срещу него и го правя.

Корин се усмихна:

— Много съм Ви благодарна.

Тя кръстоса крака и коленете й се откроиха на фона на халата.

— Ако знаете колко съм Ви признателна.

— Искам да Ви помоля нещо — каза Шерман.

Погледът му се плъзна по коленете й.

— Ще можете ли да ми се обадите, след като го уведомите?

— Разбира се.

Той й подаде визитната си картичка.

— След девет часа ще бъда на този номер. Моля Ви, обадете ми се веднага след като говорите с него. Искам да знам как ще реагира. Много е важно. Мога ли да разчитам на Вас?

— Разбира се — взе тя картичката. — Ще Ви се обадя малко след девет.

— Благодаря.

Той се огледа за шапката си и Корин си даде сметка, че не й се иска той да си тръгне. За първи път след сватбата с Рой тя срещаше толкова очарователен мъж.

— Вече трябва да си тръгвам. Мога ли да Ви посетя и друг път?

— Нима вече тръгвате? — запита тя и поглади русите си къдрици. — Да Ви предложа още един коняк?

Той поклати глава:

— Не, благодаря.

— Надявам се, че ще дойдете и друг път. Не можете да си представите колко съм самотна. Когато Рой не беше на работа, винаги сме били заедно и сега страшно ми липсва.

Кехлибарените му очи се задържаха на лицето й.

— Ако желаете, бихме могли да отидем на кино някоя вечер.

— О, да! Цяла вечност не съм ходила на кино. Преди смъртта на Рой ходех три-четири пъти седмично.

— В такъв случай ще Ви потърся — заключи Шерман и се отправи към вратата.

Корин се почувствува леко объркана. В погледа му имаше нещо, което я смущаваше.

— Задоволявах се само с присъствието на Рой. Нали знаете какво е. Почти нямам приятели.

— Твърде красива сте, за да останете дълго сама — доближи се Шерман към нея. — В крайна сметка не бързам чак толкова.