Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Корин отстъпи. Нещо в него я плашеше. Кехлибарените му очи бяха абсолютно безизразни, но в празния му поглед имаше нещо твърде обезпокоително.

— Моля Ви… не се притеснявайте за мен — объркано каза тя. — Всъщност аз се чувствувам добре.

— Нима? — взе ръката й той. — Но Вие сте толкова самотна.

Това надминаваше всички очаквания на Корин. Много й се беше искало да започне банален флирт, за да го задържи до себе си, но изведнъж атмосферата рязко се беше променила и сега тя предпочиташе той да си тръгне.

— Толкова хора са самотни — каза тя и изведнъж замръзна от усмивката му, която я накара да настръхне. — Много е любезно от Ваша страна да се безпокоите за мен, но…

— Това не е само въпрос на любезност — отговори той спокойно. — Вие ми харесвате. Защо да губим време? Рано или късно това ще стане. Нека го направим сега.

— Не Ви разбирам… — опита се да се освободи тя.

— Наистина ли? Къде води тази врата?

— Към спалнята ми. Моля Ви, пуснете ме! Причинявате ми болка!

Той се наведе напред и отвори вратата.

— Елате. Има едно сигурно лекарство срещу самотата.

— Не! Моля Ви! — извика тя и се опита да го отблъсне. — Не правете това! Не трябва!

— Така ли мислите? Нима все още разсъждавате какво трябва и какво не? Лично аз — не! — каза той и я избута в стаята.

— Забранявам Ви да влизате тук! Как смеете? Пуснете ме!

Той насила я избута през стаята. Тя усети края на леглото в прасците си и рязко седна, като продължаваше да се съпротивлява.

— Не се правете на глупачка!

Той стъпи с коляно на леглото и лицето му почти се допря до нейното. Жълтите му очи я смазваха.

— Не правете това! — крещеше тя отчаяно. — Моля Ви, пуснете ме!

— Млъкнете! — грубо я сряза той.

Той я сграбчи грубо, от което тя отчаяно изпищя. Имаше чувството, че е попаднала в ноктите на див звяр.

Лоиз Маршал завършваше диктовката на едно писмо на машинописката, когато влезе Ед Леон. Беше девет часа сутринта. Той свали шапката си:

— Тук ли е господин Инглиш?

— Тук е и Ви чака. А ето го и господин Край — добави тя, виждайки Сам Край на вратата.

— По всичко личи, че добре сте закусили — каза Леон със завист. — Или може би това парче кифла на жилетката Ви служи да впечатлявате клиентите.

— Точно така — потвърди Сам Край и доволно поглади коремчето си. — Ако изглеждах като Вас, щях да съм разорен. Днес никой няма доверие в кльощавите.

След това се обърна към Лоиз:

— Ще ме приеме ли господин Инглиш?

— Мисля, че да — отговори Лоиз и вдигна слушалката на телефона. — Господата Край и Леон са тук, господин Инглиш.

Тя направи жест към двамата:

— Моля, заповядайте.

Леон се надигна от фотьойла и последва Край в канцеларията.

Инглиш седеше зад бюрото си. Хари Винс прекоси стаята с купчина документи в ръка. Той поздрави с глава Край, погледна Леон и излезе.

— Кой е този? — запита Леон и се разположи на един фотьойл.

— Не познаваш ли Хари? Той е главният ми помощник и е много полезен.

— Нещо ново, Ник? — запита Край, като сядаше. — Нямам време да се задържам много. Имам работа в десет и половина.

Инглиш си взе пура, бутна кутията към Край, като погледна въпросително Леон, който повдигна рамене.

— Намерих убиеца на Рой — каза той спокойно.

— Невъзможно! — скочи Край. — Браво! Това вече е добре свършена работа!

Инглиш посочи Леон с глава:

— Макар и да няма такъв вид, но той работи бързо.

— Шерман? — запита Леон.

— Да.

Инглиш им разказа за разговора с Шерман предишната вечер.

— Четири убийства? — възкликна Край. — И си признава?

— Поне не ги отрича — уточни Инглиш.

— Боже Господи! Каква ли физиономия ще направи окръжният прокурор, като му кажа? — потри ръце Край. — Той никога не би предположил, че тези четири убийства са извършени от едно и също лице.

— Окръжният прокурор няма да научи нищо от мен — каза Инглиш. — Сам да си намери убиеца! Нямам никакво намерение да разтръбявам, че брат ми се е занимавал с шантаж. Дадох на Шерман срок до събота да напусне града.

Край изгледа Леон, чието лице изразяваше пълно безразличие.

— Но ти не можеш да направиш такова нещо, Ник! — започна Край разпалено. — Ставаш съучастник. А натопяваш и мен.

— Да работиш за мен има и отрицателни страни — усмихна се Инглиш. — Не се притеснявай, Сам. Освен мен и Леон никой друг не знае нищо.

Леон се намеси:

— Мислиш ли, че Шерман ще замине?

— Ако не го направи, ще съжалява. Аз държа всички козове. Той не е идиот. Но бих искал да се заемеш с него, Ед. Не го изпускай от очи. Ако трябва, наеми още някой, но искам да знам всяка негова стъпка, докато замине.