Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Най-сетне Корин се появи, все още развълнувана. Беше се гримирала и беше сложила лилавия си халат, който пазеше само за специални случаи. Без торбичките под очите и с няколко килограма по-малко тя би била силно съблазнителна.

— Извинявам се, че Ви накарах да чакате, но ми се искаше да изглеждам по-представително.

— Вие сте очарователна — отговори Шерман с усмивка. — Значи Вие сте съпругата на Рой. Често ми е говорил за Вас и за Вашата красота и сега установявам, че изобщо не е преувеличавал.

Корин твърде отдавна не беше чувала комплименти по свой адрес. За миг забрави за предателството на Рой и при спомена за прекараните щастливи дни от очите й потекоха сълзи.

— Рой никога не ми е говорил за Вас — избърса сълзите си тя. — Казвате, че сте негов приятел?

— С него сме много стари приятели. Вестта за неговата смърт ме разтърси. Имах голямото желание да дойда и по-рано, но бях на път. Не знаете колко държах на това.

— Моля Ви, да не говорим за това. Няма да мога да се съвзема след такъв удар. Какъв скандал…

— Не говорете така — каза нежно Шерман. — Рой не е виновен. Предполагам, знаете, че в дъното на цялата работа е брат му?

Корин замръзна:

— Мислите ли? Откъде знаете това?

Погледът на Шерман се плъзна по бутилката с коняк.

— Ще си позволя да Ви помоля за един малък коняк. Обичам да изпивам по една чашка по това време, но може би това противоречи на вашите принципи?

— О, не. Моля Ви, обслужете се.

Шерман си взе чаша от един скрин и я напълни с коняк. Направи се, че чак тогава забелязва празната чаша на Корин.

— Да сипя и на Вас, госпожо Инглиш?

Корин се поколеба. Не искаше този очарователен млад човек да си помисли, че започва да пие толкова отрано, но чувствуваше гърлото си толкова сухо.

— Благодаря, само една капка. Не се чувствувам добре тази сутрин.

— Много съжалявам — каза Шерман и й сипа една солидна доза.

Корин преполови чашата си, докато той само близна от своята.

— Говорехме за Ник Инглиш — каза тя. — Откъде знаете, че той е причината за смъртта на Рой?

— Рой ми го каза — отговори Шерман и ръката му се плъзна по бедрото на Корин. — О, извинете.

— Какво Ви каза той? — запита тя, без изобщо да обръща внимание, че той я беше докоснал.

— Ставаше въпрос за пари. Предполагам, че сте в течение.

— За какви пари?

— За двадесетте хиляди долара, които Ви беше оставил — отговори Шерман, като повдигна вежди. — Вашият адвокат вероятно Ви ги е дал.

Корин отвори широко сините си очи.

— Двадесет хиляди долара? Нищо не съм чувала за тях.

— Но Вие вероятно сте получили нещо? Извинявам се, че изглеждам недискретен, но аз бях най-добрият му приятел и мой дълг е да се погрижа нищо да не липсва на жена му.

— Благодаря Ви — отговори Корин и замалко не избухна в сълзи. — Не можете да си представите колко бях самотна. Сам Край е толкова мил, но е и толкова зает. А и той не е точно приятел, а само адвокат на Рой.

— Но е адвокат и на Ник Инглиш.

Корин онемя.

— Наистина ли? Не знаех. Но това няма значение, нали? Предполагам, че нищо не му е разказвал.

— Той получава парите си от Инглиш. Това не е тайна за никого. Прави само това, което Инглиш му каже.

Корин поруменя:

— Какво да правя сега? Ако знаех, нямаше да му позволя да пристъпи този праг.

— Мога ли да запитам с какви средства разполагате? — запита Шерман, като се наведе и впери поглед в нея.

— Рой ми остави застраховка. Двеста долара седмично.

— И нищо не сте чували за двадесетте хиляди долара?

— Не, за пръв път чувам за тях. Какви са тези двадесет хиляди долара?

— Предполагам, че сте в течение за госпожица Мери Севит?

— Да, знаех. Как е могъл Рой да направи такова нещо?

— Мъжете се подвеждат по безскрупулни жени. А тя нямаше задръжки, госпожо Инглиш. Това не можеше да продължи дълго. Рано или късно Рой щеше да си даде сметка за грешката си.

Корин хвана ръката му.

— Благодаря Ви, че ми казахте това. И аз си мислех, че Рой никога не би ме напуснал. Сигурна съм, че щеше да се върне.

— Той не Ви беше забравил. Каза ми, че Ви е оставил тези пари. Една успешна сделка му беше донесла двадесет хиляди долара. Искаше да Ви ги даде, преди да замине с Мери Севит.

— Рой е спечелил двадесет хиляди долара? Но това е невъзможно. Рой никога не е печелил никакви пари.

— Честно казано, сделката не беше много коректна. Изглежда Ник Инглиш се е бил захванал с това. Съвсем случайно Рой е отишъл на среща със същия клиент по съвсем друга работа и той го е сбъркал с Ник. Рой не му е признал кой е и е отнел сделката на Ник. Последният е бил луд от ярост и се е обадил на полицията. Обхванат от паника, Рой се е самоубил.