Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Разбирам и това ме изненадва. Решили сте да свалите картите. Чудех се дали ще имате смелостта да ме шантажирате.

Шерман се усмихна:

— Господин Инглиш, за мен Вие сте само един богат човек. Вашето положение и репутация не ме интересуват. Вие имате пари, а аз имам информацията. Предпочитам да я продам на Вас, защото ми е по-изгодно, но ако Вие не желаете да преговаряме, ще се обърна към нея.

— Струва ми се, че вече сте се обръщали към нея. Доколкото ми е известно, тя Ви е давала по двеста долара всеки месец.

Шерман премигна, след което отново се усмихна:

— Нямам навика да предавам клиентите си, но щом вече сте в течение, ще призная, че между нас имаше определена договореност. Предложението, което Ви правя сега, е много по-значително. Вече не става въпрос за двеста долара месечно, а за еднократна сума в брой.

— Не съм убеден, че ще може да Ви плати.

— Но вие вероятно ще й помогнете.

Инглиш запали цигара.

— На колко оценявате информацията си? — запита той и хвърли клечката в камината.

— От Вас мога да взема двеста и петдесет хиляди долара. При нея, не мога да разчитам на повече от петдесет хиляди. Но ако преговарям с нея, не мога да Ви обещая, че вестниците няма да научат за шантажите, с които се е занимавал брат Ви. При една по-значителна сума Ви гарантирам, че няма нищо да научат.

Инглиш кръстоса крака. Изглеждаше, че се чувствува удобно. Лицето му беше безизразно, а очите му — ясни.

— И как успя Рой да се забърка във Вашите работи?

Облегнат на камината, Шерман наблюдаваше Инглиш малко смутено.

— Необходимо ли е да навлизаме в тези подробности? Обсъждаме направеното ви от мен предложение.

— Има време да поговорим и за това. Та как Рой се забърка с Вас?

Шерман се поколеба, после повдигна рамене:

— Брат Ви имаше желание да спечели лесно малко пари. Офисът му беше много удобен за приемане на клиентите. Плащах му добре. Получаваше комисионна в размер на десет процента.

— Разбирам. Решил е, че десет процента не са му достатъчни. Решил е да спечели повече и не Ви е дал полагащата Ви се част. Имал е намерение да избяга със секретарката си Мери Севит и за целта са му трябвали пари. Предполагам, че Вие сте забелязали и сте отишли в офиса му, застреляли сте го със собствения му пистолет, оставили сте отпечатъците му върху дръжката и сте отнесли цялата архива с имената на Вашите клиенти. Така ли е?

Шерман продължаваше да се усмихва, но в погледа му се четеше объркване.

— Приблизително. Естествено, това няма да го чуят съдебните заседатели, но между нас казано, горе-долу така беше.

Инглиш кимна в знак на съгласие и издуха облак дим към тавана.

— След това сте отишли в апартамента на Мери Севит на Източния площад, номер 45. Удушили сте я и сте я обесили на вратата на банята. Предполагам, че сте я убили, защото е била в течение на заниманията на Рой и е можела да съобщи на полицията, че сте имали мотив да го убиете.

— Длъжен съм да призная, господин Инглиш, че сте изключително добре информиран — забеляза Шерман кисело.

— Привечер един човек на име Хенеси отива в агенция „Светкавица“ да си плати лептата. Там среща новия й обитател, който успява да го накара да проговори. Неизвестно как Вие сте успели да присъствувате на разговора и сте убили Хенеси, премазвайки го с колата си. Преди смъртта си Хенеси споменава за друга Ваша жертва на име Мей Мичел. Един час по-късно Вие я причаквате в една тъмна уличка и я пронизвате с нож.

Настъпи дълго мълчание. Шерман наблюдаваше Инглиш. Усмивката му се беше стопила и в погледа му се четеше безпокойство.

— Всичко това е много интересно, господин Инглиш, но нека да се върнем на предишния си разговор. Времето минава, а след половин час имам среща.

Инглиш се усмихна:

— Нима сериозно си мислите, че ще можете да ме шантажирате?

— Разбира се — отговори Шерман с твърд глас. — За Вас не е никакъв проблем да намерите четвърт милион. Ще имате значителна полза. Досега имахте голямо влияние в града. Възнамерявате да дадете името си на болница. Направили сте толкова добрини за обществото. Ще бъде жалко да си опетните репутацията, само защото моралът на брат Ви не е на нивото на Вашия. Ще бъде много глупаво от Ваша страна, ако не желаете да преговаряте с мен.

— Нямам никакво желание да преговарям с Вас — спокойно отговори Инглиш. — Вие сте този, който трябва да преговаря с мен.

— Как да разбирам това? — сбърчи вежди Шерман.

— Нима не е очевидно? За последните четири дни сте убили четирима души. Държа живота Ви в ръцете си.