Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Хората заизлизаха от къщите си и се заоглеждаха страхливо.

Двамина се нахвърлиха върху Леон и той загуби равновесие. Вбесен, той се разкрещя:

— Оставете ме! Трябва да хвана момичето.

— Като дойдат полицаите — отвърна единият, закачил се за него.

Другият, един дребосък по риза и с решителен вид, го държеше здраво за лявата ръка.

Леон с рязко дръпване се отскубна от единия и нанесе на другия удар през лицето, от който той се свлече назад.

Леон скочи на крака и се понесе като куршум към края на улицата, но момичето беше изчезнало.

Обезумяла, тя тичаше по улицата и се насочи към една пряка, която щеше да я отведе до аварийния изход на нейния блок. В главата си имаше само една мисъл: да се прибере в къщи и да заключи зад себе си.

Тъмната и тясна уличка се простираше пред нея като дълъг, черен тунел. Изтича двадесетина метра и рязко спря, обзета от ужас. Мракът я обгръщаше отвсякъде. Залепи се до стената, дишайки, обзета от ужас до такава степен, че нямаше сили да се върне назад или да извика.

Стори й се, че в тъмното нещо изшава и продължи напред. Сърцето й биеше тъй силно, че й се струваше, че се задушава.

— Чаках те, Мей — проговори мъжки глас и тя усети дъха му до бузата си. Миришеше на дъвка. — Предположих, че ще минеш оттук и те чаках.

Една ръка я докосна в тъмното и пръстите се затвориха около китката й.

— Ти не трябва да говориш, Мей — продължи гласът. — Знаеш твърде много за мен. Поръчах на Пен и Фатс да ти затворят красивата уста, но те съвсем оплескаха работата. Все аз трябва да се оправям с тези неща.

Тя усети, че стомахът й се сви от ужас и нададе отчаян вик. В същия миг усети остра болка под гърдите си. С опипване ръката й хвана тази на мъжа. Неговата държеше някакъв предмет и той като че ли излизаше от тялото й.

— Какво ми направихте? — изкрещя момичето, като се опитваше да отмести ръката му. — Какво ми направихте?

Ръката се отдръпна и пръстите на жената се затвориха върху ръкохватката от слонова кост на един нож. Тогава тя разбра, че острието е в тялото й.

Облегната на стената, със струйки пот, стичащи се по нея и подгъващи се колене, тя усети болката да я сграбчва като нещо живо. Тя беше твърде вцепенена от ужас, за да помисли да извади ножа от тялото си. Сграбчила дръжката, тя усети, че животът я напуска и кротко заплака.

— Хайде, пукни, кучко! — каза гласът.

От тъмното изплува една ръка, която грубо я блъсна на земята.

Когато Ед Леон пристигна в офиса, Ник Инглиш продължаваше да се разхожда нервно напред-назад.

Леон се отпусна на едно кресло и бутна шапката си на тила.

— Боже Господи! Каква нощ! Нямаш ли нещо за пиене?

Инглиш се доближи до барчето и наля две чаши уиски.

— Къде е момичето? — запита той, като подаваше едната на Леон.

— Този път не успях — отговори той и изпразни половината чаша. — Бедната, сигурно вече е в моргата.

— Какво? Мъртва?

— Да, намушкана е с нож в стомаха — отговори Леон и разказа всичко последователно.

— Някой я е чакал в уличката — заключи той. — Чух я да крещи, но когато стигнах, вече нищо не можеше да се направи. Беше смъртно ранена. Убиецът си беше взел ножа, но е оставил следа, която е много важна за нас.

Той извади от джоба си една хартийка и я постави на масата. Беше обвивка от дъвка.

— Това вероятно нищо не означава — проговори Инглиш, като я разглеждаше.

— Аз пък мисля, че означава. Момичето лежеше върху нея. Струва ми се, че при всяко убийство някъде наоколо се навърта човек с кафяв костюм.

Инглиш грижливо прибра хартийката в едно от чекмеджетата.

— Какво стана, след като я намери?

— Полицаите заприиждаха отвсякъде и аз предпочетох да се измета. Като нищо щяха да решат, че аз съм убиецът. Прескочих някаква ограда и хванах първото срещнато такси. Слязох на централното авеню и дойдох дотук пеша.

— Смяташ ли, че са арестували човека с белега?

— Твърде е възможно.

— А дебелия?

— Мисля, че е мъртъв. Улучих го в стомаха и когато го видях за последен път, не му оставаше много.

— Не ти ли прилича всичко това на гангстерска история?

— Има нещо такова. И онзи с дъвката вероятно е шефът.

— Ако наистина е Шерман, всичко отива по местата си. И това означава, че Рой е бил само фигурант. Ясно ми беше, че той не е способен да организира подобно изнудване.

— Не виждам какво можеш да направиш на Шерман, ако се окаже, че той е търсеният човек. Ако го накиснеш, ще се разчуе и за ролята на Рой.

— Вярно е — отвърна Инглиш и стана. — Сега отивай да поспиш, Ед. Трябва да помисля по въпроса. Утре пак ще поговорим.