Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Насочи се надясно тичайки и залитайки. Не беше изминал и три метра, когато рязък шум зад него го накара да се обърне.

Беше се отворила някаква врата зад него и лъч светлина освети улицата. Тогава забеляза високия и масивен силует на човека с белега, който се придвижваше бързо и безшумно.

Леон продължи бавно и безшумно, като задържаше дъха си.

Човекът с белега се спря, ослушвайки се и оглеждайки се, като се мъчеше да разбере накъде е поел Леон.

Леон напредваше сантиметър по сантиметър в тъмнината, готов всеки миг да хукне, ако човекът с белега се насочи към него.

Изведнъж се блъсна в нещо. Успя да запази равновесие, протегна ръка и срещна гладката повърхност на една тухлена стена. Намираше се в клопка. Беше избрал лошата посока и сега беше заклещен.

Облегна се на стената и погледна към светлото петно от отворената врата.

Човекът с белега се обърна към него и започна да се приближава. Когато минаваше през светлия квадрат, Леон забеляза, че държи в ръката си автоматичен пистолет.

По шума от движението и светлинното сияние в небето Леон установи, че не е далеч от главната улица. Ако беше свил наляво вместо надясно, сега вече щеше да е на Източната улица.

Но в момента човекът с белега с оръжие в ръка му затваряше пътя. Леон свали припадналото момиче от рамото си, постави го тихо на земята и се прилепи към стената. Другият не можеше да го види и не знаеше в каква посока е поел. Не знаеше също, че това е глуха улица.

Превит на две, Леон се насочи безшумно към противника си, който напредваше бавно с наострен слух. На двадесетина метра от мястото, където беше оставил момичето, той започна да лази на четири крака, плътно прилепен към стената. На около петнадесет метра от него другият продължаваше да напредва. С лявата си ръка опипваше срещуположната стена. Леон спря дъха си и сви глава между раменете си, за да прикрие бялата си яка. Другият беше вече съвсем близо. Леон чуваше дишането му и усети силна миризма на брилянтин. Сянката мина на десет сантиметра от него с бавна и равномерна стъпка. Леон се загледа в силуета на човека, който се движеше в тъмното, без да осъзнава, че го дебне опасност.

Леон се обърна, надигна се, напрегна мускули и се хвърли на широкия гръб пред себе си.

Белязаният изстена от изненада, залитна напред и изпусна оръжието си. Леон прекара ръката си през шията му. Хвана китката си с ръка и стегна с всички сили. Човекът с белега се наведе напред и го повдигна от земята, но той стисна още по-здраво. Напрягаше всички сили, защото знаеше, че другият ще издържи не повече от минута, преди да изгуби съзнание. Човекът с белега се съпротивляваше отчаяно. Блъсна Леон в стената, наведе се напред, изправи се и пак го блъсна.

Леон изгуби дъх и имаше чувството, че кокалите му ще се строшат, но се крепеше отчаяно и се опитваше да стегне още повече хватката си.

Белязаният протегна ръка към очите на Леон, но той го изпревари и скри лицето си в рамото му. Пръстите сграбчиха ухото му и жестоко го извиха. Леон го подсече през коленете и другият беше принуден да пусне ухото, за да не си разбие физиономията в земята. Леон заби коляно в бъбреците му и използвайки тази опора, стегна още по-силно хватката си. За момент белязаният продължи да се мята конвулсивно, но Леон стискаше с всички сили. Изведнъж противникът му се отпусна и се просна на земята. Леон задържа още няколко секунди, след което го пусна и се изправи.

Белязаният лежеше неподвижен на земята.

Леон се обърна назад, като се опасяваше, да не би да изскочи другият убиец. Заопипва в тъмното, за да намери изтървания от противника му пистолет. След като го намери, бързо се върна при момичето, метна го отново на рамо и се насочи към осветеното каре. Като стигна на ъгъла с Източната улица, той свали момичето, облегна го на стената и започна да я разтърсва и да й бие леки шамари.

— Хайде! Събуди се. Всичко е наред. Направи малко усилие.

Тя отвори очи, без да го вижда и пак ги затвори. Той продължи да я разтърсва.

— Хайде! Сега ще се поразходим малко. Събуди се.

— Не искам да се разхождам. Искам да си легна.

Той я пусна, за да я принуди да пази равновесие сама и тя се подпря на него, за да не падне.

— Какво става? Къде съм?

— Ти си пияна, гълъбче и си далеч от къщи. Ела, ще те изпратя, но нямам намерение да те нося.

Той я хвана през кръста, за да я накара да тръгне и тя започна да залита, като тежеше с цялата си тежест върху него. Малко по-далече, пред номер 23-А, Леон забеляза колата на убийците и бързо пресече, за да я заобиколи.