Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Леон беше безкрайно учуден, но той успяваше винаги да се владее и лицето му остана безизразно.

— Номер 23-А ли? — повтори той. — Вероятно е в другия край на улицата. Тук е номер 223.

Човекът изръмжа, направи някакъв знак на благодарност и потегли. При отдалечаването на колата Леон забеляза, че отзад седеше още един тип с нахлупена на очите шапка.

Тези двамата можеха да имат само една причина да търсят номер 23-А. Леон не се съмняваше. След като бяха затворили устата на Хенеси, сега се готвеха да сторят същото и с Мей Мичел.

Леон съжали, че не е въоръжен. Бързо се обърна, затича се към сградата и нахълта във входа. Установи, че апартаментът на Мей Мичел се намира на последния етаж. Погледна отново към края на улицата. Колата беше спряла двеста метра по-надолу и човекът с белега стоеше на тротоара, като гледаше към него.

Леон влезе в мрачния и вонящ вестибюл. Пред него се намираше някакъв праисторически асансьор за не повече от трима души.

Качи се и натисна последния бутон. Почти цяла секунда нищо не се случи. След това асансьорът потрепери, като че ли се събуди от дълбок сън и потегли нагоре с достолепна скорост.

Леон установи, че леко се е изпотил. Знаеше, че има не повече от три минути преднина пред човека с белега и неговия придружител. Щяха да са им необходими още пет, за да се изкатерят до петия етаж и през това време той трябваше да отведе момичето и да го свали с асансьора. Надяваше се, че докато се качват, онези двамата няма да забележат слизащия асансьор.

След продължително пътуване асансьорът най-сетне се добра до последния етаж. Леон отвори решетката и я остави отворена. Срещу себе си видя врата, на която имаше едновременно и звънец, и чукче. Отвътре се забелязваше светлина.

Той натисна продължително звънеца. Звънът се разнесе зад вратата. Изчака със затаен дъх и наострен слух. Никакъв отговор.

Тогава той удари с все сила четири пъти с чукчето и звукът проехтя из цялото стълбище.

Започна да се пита дали момичето не е излязло, забравяйки осветлението запалено.

Отдалечи се от вратата, наведе се през парапета и погледна надолу. Слабо осветеното фоайе беше пусто. Тогава той чу стъпки, които бързо изкачваха стълбите под него.

— Какво става? — чу той глас зад себе си.

Обърна се рязко.

На прага стоеше момиче, чиито платинено руси коси се спускаха до раменете. Носеше прозрачна, черна, найлонова пижама. Беше около двадесетгодишна с големи сини очи, чипо носле и изпъкнали скули. Леон трудно преглътна пред изгледа на тези съблазнителни форми.

— Какво става? — повтори тя, облегната на рамката, без да се смущава от голотата си. — Къщата ли гори или ти?

Приближаващите стъпки се чуваха все по-отчетливо. Двамата мъже наближаваха петия етаж. Леон нямаше време за обяснения. Колебанието му дали да изведе момичето в това облекло на улицата не трая повече от миг. Трябваше да успее да я вкара в асансьора и да тръгне надолу преди онези двамата да са се появили на площадката. Оставаха му не повече от десет секунди.

— Теб искам — протегна той ръка към нея.

Сграбчи я за китката и я дръпна, но тя се хвана за рамката на вратата и опря пети в прага.

— Ти за коя ме взимаш… За една от сабинянките ли? — изкикоти се тя.

В този миг той си даде сметка, че тя е много пияна и от изненада пусна ръката й.

— Не така буйно, малкия. Все пак сме в двадесети век…

— За Бога, има двама, които идват за теб и в момента се качват по стълбите. Единственият ти шанс да се измъкнеш е, ако тръгнеш веднага с мен — припряно изговори Леон.

— Още двама ли? Нека се качат. Влизайте всички заедно. Ще му ударим по едно.

Леон протегна ръка, за да я хване отново, но тя отскочи назад.

— Ако и другите двама са такива като теб, ще падне веселба — продължи тя, залитайки. — Влизайте всички. Ще теглим чоп.

Леон пристъпи към вратата. По лицето му се стичаше пот.

— Хей, вие там!

Край. С ъгъла на окото си той забеляза, че човекът с белега стигаше площадката. След него се движеше и съучастникът му — по-дребен на ръст и набит.

Леон се втурна в апартамента, тръшна вратата и заключи. След това спусна и двете резета в горната и долната част на вратата.

— Ако мислиш да ме пазиш само за себе си, не си познал — каза момичето. — Може и да не личи на пръв поглед, но не си падам по тези работи. Отваряй и пусни и другите.

— Изслушай ме, по дяволите — понечи да каже Леон.

— Щом ти не искаш да ги пуснеш, тогава ще им отворя аз — каза момичето и с клатушкане се насочи към вратата.