Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Той се отправи към вратата и постави ръка на дръжката.

— Казвам ви сбогом, а не довиждане, защото не искам някога отново да се видим.

Шерман беше бледен и от очите му искреше ярост:

— Войната не е загубена преди последната битка, господин Инглиш — отговори той, като трудно контролираше гласа си.

Инглиш го изгледа с отвращение:

— Именно това е последната битка.

След тези думи той отвори вратата, излезе в коридора и се отправи към собствения си апартамент.

Корин Инглиш отнесе кафеничето в салона и го постави на масата. Седна, прозя се и прекара пръсти през русите си коси.

Часът беше единадесет и половина и слънцето им придаваше червеникав оттенък. Корин ставаше много трудно сутрин, а започваше истински да се събужда към шест часа вечерта, когато поглъщаше първия си коктейл.

Наля си чаша кафе и след кратко колебание отиде да вземе бутилката с коняк от шкафа.

След смъртта на Рой беше започнала да пие без мярка. Празната къща, неприязънта към Рой и Мери Севит, както и омразата към Ник Инглиш така я смазваха, че тя автоматично посягаше към коняка, за да „облекчи страданието си“. Беше започнала да пие вечер, след това следобед, а сега започваше и от сутринта.

Сипа една стабилна доза в кафето си и отново седна. Опита се да хапне от препечената филийка, която си беше приготвила, но я остави с гримаса. Изпи половината чаша, напълни я отново, доля коняк и седна на дивана с чаша в ръка.

Беше облечена с розов халат върху черната си пижама от изкуствена материя и сядайки на дивана, си спомни, че когато Ник Инглиш дойде да й съобщи за смъртта на Рой, беше облечена по същия начин.

Спомняйки си за него, погледът й помрачня. Не беше предполагала, че е способна да изпитва подобна омраза. Според нея той беше виновен за смъртта на Рой. Откакто я беше заплашил, че ще направи публично достояние писмата на Рой, тя изпитваше към него отмъстителна ярост, която се засилваше и от факта, че не може нищо да му направи.

Като изпи кафето си, отиде да вземе чаша и я напълни с коняк.

— По-добре да се напия, отколкото да седя и да мисля за този мръсник — промърмори тя.

След смъртта на Рой беше започнала да си говори сама. Бродеше из пустата къща и си говореше. Понякога се обръщаше към Рой, като че ли той седеше в салона и я слушаше. Понякога говореше на Сам или Елен Край, понякога на някоя приятелка, като си въобразяваше, че те я слушат. Задаваше въпроси и си отговаряше сама, убеждавайки се, че й отговарят или Рой, или Сам, или Елен.

Запали цигара, изпразни чашата си и я напълни отново.

— Рой, трябва да направя нещо за онзи боклук. Няма да се измъкне така. Трябва ми само някаква идея. Дай ми само една идея, моя любов, и аз ще я приведа в действие, обещавам ти. Готова съм всичко да направя. Ако ти ми кажеш, мога и да го убия.

Точно когато се канеше да седне отново, звънецът на входната врата иззвъня.

— По дяволите! Сигурно е Хийти.

Отиде към вратата и отвори.

На прага стоеше млад мъж. Той свали кафявата си шапка и откри гъстите си сламени коси, които блестяха като старо сребро на слънцето. Той се усмихна на Корин, без да престава да дъвче дъвката си. Погледът на кехлибарените му очи се плъзнаха по тялото й като милувка.

— Госпожа Инглиш?

Инстинктивно Корин оправи косите си с ръка. Осъзнаваше, че изглежда ужасно. Не беше си дала труда да се гримира и халатът й не беше в добро състояние.

— Да. Но… но аз не приемам по това време. Кой сте Вие?

— Името ми е Роджър Шерман, госпожо Инглиш. Приемете моите извинения, че Ви притеснявам толкова рано сутринта, но имах голямо желание да Ви видя. Аз съм стар приятел на Рой.

— О! — изрече Корин и отстъпи назад. — Влезте, моля. Къщата е в безпорядък. Прислужницата ми още не е дошла. Аз тъкмо закусвах.

Шерман влезе и затвори вратата зад себе си.

— Но моля Ви, това няма никакво значение — отговори той с най-очарователната си усмивка. — Трябваше да Ви се обадя и да Ви предизвестя за посещението си. Надявам се, че ще ме извините.

Корин беше объркана. Рой никога не беше й говорил за Роджър Шерман, но по всичко личеше, че този човек е много богат. Тя беше забелязала огромния Кадилак пред вратата, а и дрехите, и походката му правеха силно впечатление.

— Заповядайте в салона, ако обичате. Ще се върна след миг.

Шерман огледа салона и сбърчи нос. Забеляза бутилката коняк и чашата, и поклати глава. След това застана с ръце в джобовете до електрическата печка и спокойно изчака в продължение на четвърт час.