Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Чък се захвана за работа. Той действуваше сигурно, бързо и професионално. Инглиш го наблюдаваше как рови из всички шкафове и чекмеджета. Чък бързо откри връзка писма, опасани със синя панделка. Подаде ги на Инглиш и продължи да търси.

Инглиш хвърли поглед на писмата, написани от ръката на Рой. Като прочете 2–3 от тях, му стана ясно, че Рой и Мери бяха силно хлътнали един по друг и Рой имаше намерение да изостави Корин и да замине с Мери.

Инглиш направи кисела гримаса и пусна връзката писма в джоба си в момента, в който Чък затваряше последното чекмедже.

— Това са всичките, шефе.

— Хвърли едно око и оттатък — каза Инглиш.

Той изчака Чък да излезе от стаята, взе снимката на брат си и също я сложи в джоба си.

Пет минути след това Инглиш и Чък напуснаха апартамента, слязоха по стълбите и се насочиха към колата.

— Бързо към офиса — каза Инглиш. — И никому нито дума за това. — Чък кимна, седна зад волана и потегли рязко.

Интерфонът върху голямото бюро от акажу на Инглиш иззвъня. Инглиш протегна ръка и натисна бутона.

— Господин Край е тук, господин Инглиш — съобщи Лоиз.

— Нека влезе и елате при мен, след като си тръгне — отговори Инглиш, като избута фотьойла си.

Вратата се отвори и Сам Край влезе в стаята.

На ръст той беше почти колкото Инглиш. Имаше мощно телосложение, гъста черна коса, която беше обилно намазана с брилянтин, бледо лице и малки пронизващи очи. Гъстата му леко синкава брада се открояваше на пълното му лице, малките му китки бяха силно окосмени, а ноктите му грижливо поддържани. Той беше един от най-ловките адвокати в града и се занимаваше с делата на Инглиш, откакто той беше започнал да се утвърждава.

— Добър ден, Ник — каза той, сядайки в един от фотьойлите. — Мръсна работа.

Инглиш изръмжа и подаде на Край кутията с пури, като го наблюдаваше внимателно.

— Какво става с Корин? — попита той припряно.

Край се намръщи. Той избра една пура, отряза края й с малко златно ножче и издуха облак дим към тавана.

— Трудно ще се оправим с нея, Ник. Ще ни причинява неприятности.

— В никакъв случай! — отвърна грубо Инглиш. — Защо мислиш, че ти плащам? Длъжен си да го предотвратиш.

— И какво си мислиш, че правя от снощи, когато отидох при нея? — отговори Край леко засегнат. — Но тя не иска нищо да чуе. Нейната версия е, че Рой е бил затънал в дългове и когато е дошъл при теб да ти иска заем, ти си го изгонил.

— За последен път е идвал да ми иска пари назаем преди шест месеца — каза Инглиш. — Нещо не се връзва! Ако е така, защо не се е самоубил по-рано?

— Тя твърди, че той е идвал при теб онзи ден.

— Значи лъже.

— Рой й го е казал.

— Тогава той е излъгал.

Край мълчаливо разглеждаше върха на пурата си:

— Трудно ще бъде да се докаже, Ник. Сега всички вестници ни дебнат. Тя твърди, че Рой се е опитвал да измъкне пари от бившите си клиенти, защото ти си му отказал. Един от тях е известил полицията. Освен това тя казва, че ти си поискал от комисаря да му отнемат разрешителното. И понеже не е виждал бъдеще пред себе си, се е самоубил. Тази версия на Корин те прави отговорен за смъртта на Рой.

Инглиш сбърчи вежди, без да отговори. Край продължи:

— Опасно е да настройваш общественото мнение срещу себе си. Според Корин Рой е имал нужда от четири хиляди долара, за да се оправи. За твоето състояние четири хиляди долара са нищо. Знаеш ли, тя може да те изкара гнусен тип…

— Той ми искаше десет хиляди долара, без даже да ми каже за какво са му необходими — възрази Инглиш. — Отказах му, защото ми беше писнало да ме използва като дойна крава.

— Прав си, но сега, след като се е самоубил, всички са склонни да го съжаляват. Съществува риск да се провалиш с болницата, Ник. Те само търсят повод да ти направят някой мръсен номер.

— Знам — отговори Инглиш, като се върна към бюрото си. — А сега слушай ме внимателно: Рой страдаше от преумора. Бил е пред разорение. Опитал се е да се измъкне, но не е успял. Не е искал да се обърне към мен, а се е опитал да се оправи сам, но това усилие се е оказало твърде голямо за него. Самоубил се е в изблик на нервна криза. Точно това разказах сутринта на журналистите и точно това ще повториш пред следователя. Корин ще те придружи и само ще потвърждава.

— И дума да не става! — възкликна Край. — Нали говорих с нея и съм убеден, че тя е твърдо решена да ни създава неприятности.

— Тя ще направи това, което й се каже — настоя Инглиш с внезапно рязък глас. — Ако тази версия не й харесва, аз ще представя на вестниците друга, която изобщо няма да й се понрави. Рой е имал секретарка на име Мери Севит. Тя му е била любовница. Двамата са имали намерение да заминат и да оставят Корин на сухо. Рой вероятно не е намерил необходимите за заминаване пари и тъй като е бил слаб по характер, се е самоубил. Тази жена отива в офиса, където заварва трупа. Връща се вкъщи и се обесва.