Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Не претендирам, че разбирам колкото Вас, инспекторе, но не разбирам защо това Ви води на мисълта, че става въпрос за убийство.

Морили се усмихна:

— Твърде често е трудно да се различи едно добре прикрито убийство от самоубийството. Но ние в занаята много бързо успяваме да открием уликите. И това петно върху килима в случая е точно такава улика. Разбирате ли, когато откачихме трупа на момичето, аз забелязах, че от носа й е текло кръв. Но върху нощницата й нямаше петна от кръв и аз бях доста озадачен, че никъде по дрехите й нямаше и капчица кръв. И ето че намерих търсеното петънце на килима. Това означава, че тя е умряла на земята, а не обесена на вратата.

— Значи според Вас тя е била удушена върху килима.

— Точно така. Ако някой я е изненадал, преметнал й е въжето отзад през врата и го е стегнал, тя много бързо е изгубила свяст. Паднала е напред и докато убиецът я е душел, най-вероятно от носа й е потекло кръв, което обяснява петното върху килима. След като я е умъртвил, той просто я е обесил на вратата, за да създаде впечатление за самоубийство.

Инглиш помисли за момент, след което се съгласи:

— Вероятно имате право. Значи, според Вас, това е убийство?

— Не съм абсолютно убеден, но по друг начин не мога да си обясня петното кръв върху килима.

— А сигурен ли сте, че това е било кръв?

— Абсолютно.

Инглиш погледна часовника си. Вече беше закъснял с четири минути за срещата.

— Благодаря Ви, че ме предупредихте, инспекторе. Не съм очаквал такова нещо. Не знам вече какво да мисля. Надявам се, че и друг път ще поговорим отново за това. За съжаление сега имам среща със сенатора.

Инглиш стана от мястото си:

— Извинете ме, но трябва да тръгвам.

Морили не помръдна от мястото си. Той гледаше Инглиш с израз, който никак не се хареса на последния.

— Какво има още? — запита той кратко.

— Както желаете, господин Инглиш, но аз си мислех, че ще желаете да уредим тази работа веднага. Още не съм написал рапорта си, но до половин час ще трябва да го представя.

Инглиш сбърчи вежди:

— И с какво ме засяга този рапорт?

— Това Вие ще трябва да ми кажете — отговори Морили. — За мен е удоволствие да Ви услужа, когато имам възможност, господин Инглиш. Вие винаги сте били добър с мен.

Инглиш си даде сметка, че има нещо подозрително в посещението на Морили.

Той се наведе над бюрото си и включи интерфона:

— Лоиз? Бихте ли предупредили сенатора, че ще позакъснея. Ще бъда при него не по-рано от два часа.

— Да, господин Инглиш.

Той прекъсна връзката и седна отново на мястото си.

— Хайде, инспекторе. Казвайте, каквото имате да казвате — каза той със спокоен, но заплашителен глас.

Морили приближи стола си и погледна Инглиш право в очите:

— Няма защо да Ви говоря за чувствата, които изпитва окръжният прокурор към сенатора Бомон. Откакто сенаторът заема това място, двамата са на нож. Всички знаят, че Вие поддържате сенатора. Ако окръжният прокурор има възможност да Ви злепостави, той ще го направи, за да навреди на сенатора. Ако му се отдаде случай да Ви компрометира с някой скандал, той няма да отстъпи пред нищо, за да постигне целта си.

— За инспектор от Криминалната полиция Вие се оправяте много добре в политиката. Добре, да приемем, че сте прав. Каква е връзката с Мери Севит?

— Може да бъде много голяма. Доктор Ричард ми каза, че брат Ви е умрял снощи между девет и девет и половина. По-голяма прецизност не е възможно да се даде. Освен това, пак според него, Мери Севит е умряла между десет часа и полунощ. Мис Хопър твърди, че е видяла брат Ви да излиза от жилището на Мери Севит, снощи в десет без четвърт. Окръжният прокурор веднага ще заключи, че става въпрос за двойно самоубийство. Брат Ви е убил момичето, след това е отишъл в офиса и се е самоубил. При такова заключение, във вестниците ще се развихри страхотен скандал, а чрез Вас ще удари и сенатора.

Инглиш остана мълчалив дълго време, като фиксираше Морили с невъзмутимия си поглед.

— И защо ми казвате всичко това, инспекторе? — запита той накрая.

Морили повдигна рамене. Черните му очи отбягваха тези на Инглиш.

— Не съм само аз, който знае, че се касае за убийство, господин Инглиш. Становището на доктор Ричард е, че се касае за самоубийство, но той не е виждал кървавото петънце на килима. Ако беше в течение, веднага би сменил мнението си, но той не го знае, както и окръжният прокурор.

— Но това ще им стане известно, когато представите рапорта си — каза Инглиш.