Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Само така изглежда — отвърна Хари с отегчена усмивка. — Донесох Ви сметките. Чистата ни печалба е двеста седемдесет и пет хиляди долара.

— Не е лошо. Вие заложихте ли на Джой?

— Не, забравих.

— Но какво Ви става? — запита Инглиш, като го изгледа внимателно. — Без значение ли е за Вас да спечелите пари, без да си давате труд? Казах Ви, че е сигурно.

Хари се изчерви:

— Имах намерение, господин Инглиш, но бях толкова претрупан, че ми изскочи от главата.

— Чък спечели хиляда долара. Знаеш ли дали Лоиз е заложила на Джой?

— Не вярвам.

— Вие двамата сте безнадежден случай — каза Инглиш и повдигна рамене примирено. — В крайна сметка това си е ваша работа… Единственото, което мога да направя за вас е да ви дам възможност да спечелите малко пари. Да не забравя, Морили ще мине по някое време преди обяд. Дайте му триста долара от личната ми сметка. По принцип, спечелил ги е от мача.

— Разбрано, господин Инглиш.

Инглиш загаси пурата си.

— Никога ли не сте се замисляли да се ожените, Хари? — запита той изведнъж.

Хари се смути и извърна очи:

— Ами, не… никога.

— А приятелка нямате ли си? — настоя Инглиш като се подсмихваше.

— Досега не съм имал време да се занимавам с момичета — отговори Хари с безразличен глас.

— Шегувате ли се? На колко сте години? Тридесет и две или тридесет и три?

— Тридесет и две.

— Време Вие е да се ориентирате — каза Инглиш като се смееше искрено. — Когато бях на шестнадесет години, цяла тумба момичета тичаше подире ми.

— Да, господин Инглиш.

— Сигурно причината е в това, че ви карам много да работите?

— О не, господин Инглиш. Няма нищо такова.

Инглиш го изгледа заинтригувано, след това повдигна рамене:

— В крайна сметка личния Ви живот си е Ваша работа. Не забравяйте да изпратите рецептата на Аспри, за да я подпише. Аз съм ангажиран на обяд със сенатора.

В момента, в който Хари се насочваше към вратата, интерфонът иззвъня. Инглиш натисна бутона.

— Господин Инглиш, инспектор Морили току-що дойде. Иска да говори с Вас.

— Хари ще се заеме с него — отговори Инглиш. — Аз трябва да тръгвам за обяда.

— Той настоява да Ви види лично, господин Инглиш. Казва, че е много спешно и важно.

Инглиш се поколеба:

— Добре, нека влезе. Имам още десет минути. Кажи на Чък да приготви колата. — Той изключи интерфона и се обърна към Хари. — Пригответе му парите и му ги дайте, когато излезе от тук.

— Разбрано, господин Инглиш.

Хари отвори вратата и направи път на Морили да влезе.

— Идвате в неподходящ момент — каза Инглиш след излизането на Хари. — Трябва да излизам след пет минути. Какво се е случило?

— Мисля, че се налага да Ви видя — каза Морили, като се доближи. — Открихме секретарката на брат Ви. Нарича се Мери Севит.

Загорялото лице на Инглиш остана безизразно:

— Е, и? — запита той.

— Мъртва е.

Инглиш сбърчи вежди:

— Мъртва? Какво… и тя ли се е самоубила?

Морили повдигна рамене:

— Именно за това дойдох да Ви видя. Имам съмнение, че може да е и убийство.

Инглиш изгледа продължително Морили, след което му посочи един стол:

— Седнете, моля. Слушам Ви.

Морили седна.

— Телефонирах тази сутрин на госпожа Инглиш, за да я попитам дали господин Инглиш е имал секретарка. Тя ми даде името и адреса на момичето. Веднага отидох там с един полицай. Апартаментът й се намира на Източния площад, номер 45.

Той спря и проницателно загледа Инглиш.

— Знам — отговори последният, разбирайки за какво става въпрос. — И аз ходих там тази сутрин. Никой не ми отвори и аз реших, че вече е заминала за работа.

Морили поклати глава в знак на съгласие.

— Точно така. Мис Хопър, която живее точно над мис Севит, ми каза, че Ви е видяла.

— Добре, продължавайте — отговори сухо Инглиш. — Какво стана после?

— Никой не отговори на нашето позвъняване. Но нещо ме зачовърка отвътре, защото имаше бутилка мляко и вестник пред вратата. Влязохме с шперц и я намерихме обесена на вратата на банята.

Инглиш взе една пура от кутията и я бутна към Морили.

— Заповядайте. И кое Ви кара да мислите, че се касае за убийство?

— На пръв поглед изглежда самоубийство — отговори Морили. — За съдебния лекар това не подлежи на съмнение. След като отнесоха тялото, аз поогледах стаята. Бях съвсем сам, господин Инглиш, когато открих онова нещо. До леглото имаше влажно петно върху килима, като че ли нещо беше прясно измито. Като го огледах по-внимателно, открих едно съвсем малко петънце. Потъркахме с бензин, за да проверя. Петното беше от кръв.