Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Очите на Бомон изскочиха от орбитите си:

— Боже Господи! Тя пък защо?

Инглиш се усмихна кисело:

— Може би и тя е била преуморена.

— Нима си въобразявате, че някой ще се хване на това? Имало ли е нещо между тях? Това класическо двойно самоубийство ли е?

— И така може да се нарече, но няма доказателства. С малко повече късмет никой няма да направи връзката между момичето и Рой. Морили е на моя страна. Тази сутрин ми измъкна пет хиляди долара.

— Дали сте пет хиляди долара на Морили! Ами ако каже на главния комисар? Това може да е и капан, Ник! Подкупът на държавен служител е нещо много страшно! Ще бъдат очаровани да Ви го лепнат. Тогава ще я вапцаме!

— Не бъди такъв песимист — отговори сухо Инглиш. — Морили нищо няма да каже. Той е амбициозен и знае много добре, че като е на моя страна, ще постигне нещо. Във всеки случай аз му платих в дребни банкноти, чийто произход не може да се докаже.

Той избута стола си:

— Трябва да се връщам в офиса си. Не се притеснявайте. Всичко ще се оправи.

Бомон стана:

— Но защо все пак са се самоубили тези двамата? Все трябва да има някаква причина.

Инглиш плати и даде голям бакшиш на келнера.

— Разбира се, че трябва да има някаква причина — отсече той. — И аз имам намерение да я открия.

Малко след шест часа Край намина да се види с Инглиш в офиса му.

— Отворих касата на Рой — подхвана той без предисловие. — Вътре намерих двадесет хиляди долара… в банкноти.

Инглиш не повярва:

— Двадесет хиляди? — повтори той.

— Да, банкноти по сто. Нещо да кажеш за това?

— Това е невероятно! Откъде е взел тези пари?

Край поклати глава:

— Нямам ни най-малка идея. Предполагах, че ще искаш веднага да го узнаеш.

— Добре си направил.

Инглиш стоеше прав насред стаята, гледаше вторачено в килима и поглаждаше брадичката си с мрачен вид.

— Лоиз, свържете ме, ако обичате, с апартамента на госпожица Клер.

Край си взе една пура.

— С удоволствие бих пийнал нещо. Доста се потрудих днес.

Инглиш посочи с ръка барчето:

— Обслужвай се.

След това продължи телефонния разговор:

— Жюли? Тук е Ник. Пак ме задържаха. Да, съжалявам, но не мога да дойда на кино. Сам ми донесе новини във връзка с Рой. Ще ти разкажа. Съжалявам, Жюли. Само те разкарвам. Не искаш ли Хари да те придружи? Той е още тук и ще бъде много щастлив. — Той слуша известно време и сбърчи вежди. — Както желаеш. Мислех, че държиш да гледаш някой филм. Ще се видим в клуба в девет часа. Доскоро.

Той затвори.

Край му подаде уиски със сода:

— Надявам се, че знаеш какво правиш, Ник, но на твое място не бих предлагал на момиче като Жюли да ходи на кино с Хари Винс: той е твърде привлекателен, за да се подлагаш на подобен риск.

— Защо не? Това ще я разнообрази. — Той се усмихна. — Да не мислиш, че Жюли ще хукне с хлапак като Хари! Не говори глупости. Грешката ти, Сам, се състои в това, че си много подозрителен.

— Може би си прав — отговори Край с усмивка. — Но в моя занаят това е полезно. И какво, ще излезе ли с него?

— Това не е твоя работа — отговори Инглиш, като сядаше, — но за твое успокоение, не. Предпочита да излиза с мен, когато се освободя.

— Ти си късметлия — отвърна Край със завист. — Всеки път като пожелая да изляза с някое момиче, не минавам с по-малко от визон.

— Трябва малко да поотслабнеш. В момента никак не си привлекателен. И какво друго намери в касата?

Край запали пурата си и внимателно издуха дима.

— Струва ми се, че са били готови да изчезнат. Имаше два самолетни билета до Лос Анжелис, парите, завещанието му и една венчална халка от злато и платина.

— Но откъде, по дяволите, е взел всички тези пари? — запита Инглиш.

— И защо всъщност се е самоубил? — добави Край. — Най-важното е да разберем именно това.

Инглиш се съгласи. Той мълча дълго и след това рязко попита:

— Каква беше реакцията на Корин?

— Беше страшен удар за нея. Не искаше да повярва, докато не й показах едно-две писма. Тогава тя рухна. Имам чувството, че тя не може да те понася. Няма да е зле да я държиш под око. Ако й се отдаде възможност да ти погоди някой номер, тя няма да го пропусне.

Инглиш повдигна мощните си рамене:

— Да беше само тя. И после? Това достатъчно ли му беше на следователя?

— Разбира се, той да не е вчерашен. Единственото, от което се нуждаеше, беше мотивът и аз му го представих: нервна криза в резултат на преумора.

Инглиш си взе една пура, запали я и изхвърли клечката в кошчето: