Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Сам, Мери Севит е била убита.

Край се вцепени:

— Кое те кара да мислиш така?

— Инспектор Морили беше при мен. Ти познаваш ли го?

Край потвърди.

— Той е установил, че става въпрос за убийство — продължи Инглиш и разказа на Край историята с кървавото петно на килима.

Руменото лице на Край издаваше безпокойството му:

— Рой ли го е направил?

— Кое те кара да мислиш така?

— Не знам — отвърна Край със смръщени вежди. — Изведнъж ми хрумна. Нека да поразсъждаваме: между тях е имало връзка. Готвели са се да заминат заедно. Изведнъж тя е решила, че това не е достатъчно. Рой е бил женен и е можел да я зареже по всяко време. В последния момент му заявява, че се е отказала да замине с него. Рой побеснява, удушава я, прави инсценировка на самоубийство и след това обхванат от паника си тегли куршума.

Инглиш се засмя. Погледът му беше смразяващ.

— Бързо измисли сценария.

— Окръжният прокурор няма да действува по-бавно — отговори Край. — Това е мръсна история, Ник.

— Не толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Морили обеща да потули работата. Съвестта му беше успокоена с пет хиляди долара от моя страна.

Край подсвирна:

— Не е глупаво това ченге! Сече му пипето.

— Щом някой не може да се оправи по друг начин, винаги му идват разни идеи. Не съжалявам за тези пари. С това той ме отърва от големи неприятности.

— Мислиш ли, че може да е Рой?

— Изключено. Рой не беше способен да убие човек. Познавам го като пръстите на ръцете си. Освен това Рой също не се е самоубил.

Той стана и започна да се разхожда из стаята:

— Мери Севит е била убита. Рой също. Нещо да кажеш по въпроса?

— Виж какво, това е глупаво. Заключението на полицията е, че Рой се е самоубил. Имало е отпечатъци…

— Не ставай глупав, Сам. Някой е направил инсценировка на самоубийството на Мери Севит. И на това на Рой също. Не е толкова сложно. Достатъчно е да е взел пистолета на Рой, да го е застрелял, да е оставил отпечатъците му върху оръжието и да се е измъкнал.

— Но на кого му е притрябвало да убива Рой?

— Достатъчно хора, Сам. Рой не беше симпатична личност.

— Да приемем, но защо е трябвало да ги убива и двамата? Защо нея?

— Не знам. Вероятно Рой е шантажирал някои хора и е възможно тя да е била в течение. Те са работили заедно. Вероятно убиецът е сметнал, че ще бъде по-сигурно да ги елиминира и двамата. Всичко това е в рамките на възможното.

Край отпи от уискито:

— Ами ако е била Корин? Измамената съпруга. Ако наистина и двамата са били убити, това е един идеален мотив.

Инглиш поклати глава:

— Не. Корин не би имала достатъчно сили да окачи момичето на вратата на банята. А и това не е сценарият, който би измислила една жена.

— Може да е наела някого да го направи.

Инглиш отново поклати глава:

— Забравяш за двадесетте хиляди долара, Сам. Това вероятно е в резултат на шантажите. Представи си, че Рой е искал да направи големия удар, преди да замине. Вероятно се е изсилил. Вероятно жертвата е решила да сложи веднъж завинаги край на тази дейност на Рой и тъй като и момичето е било в играта, елиминирал е и нея. Какво ще кажеш за тази версия?

Край се почеса с добре оформения си нокът по врата:

— Имаш ли намерение да споделиш това с Морили?

— В никакъв случай. Нима си мислиш, че държа да се разчуе, че Рой се е занимавал с шантажи?

Край повдигна рамене.

— Вероятно и убиецът си е мислил, че случаят ще се потули именно по тази причина. И явно не се е излъгал.

Инглиш се усмихна кисело:

— Не си далеч от истината. Каза ли на Корин за парите?

— Предпочетох първо да говоря с теб.

— И добре си направил. Засега остави парите в касата. И се заеми с осигуровката, за която ти бях говорил. Погрижи се Корин да получава колкото е необходимо и ми съобщи колко ти дължа. Ако тези двадесет хиляди долара са наистина в резултат от шантажи, те не трябва да стигнат до Корин.

— Добре, ще се заема с тази работа. Има и друго нещо, Ник. Предложиха ми да закупят агенцията на Рой. Четири хиляди долара в брой. Да продавам ли?

Инглиш спря на място и се обърна:

— Кой е купувачът?

Край вдигна рамене:

— Хърст. Не поиска да ми каже името на клиента си.

— Той е адвокат, нали?

— За Бога… Бих казал, че е нещо като натрапник.

— Четири хиляди?

— Да. Корин е склонна да продава.

— Как така тя е в течение преди мен?

— Хърст се е обърнал директно към нея. Обадил й се е в девет часа тази сутрин. Не е искал да си има работа с мен. За негово нещастие Корин беше цялата в сълзи и го отпратила към мен. Помолих го да почака няколко дни и му изразих увереността си, че ще получим и по-добри предложения.