Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Но, моля Ви, разбира се. Тъкмо си тръгвах към къщи. Ще ги сложа в един плик на Ваше име.

— Хиляди благодарности, Хари — отговори Жюли.

Тя затвори, взе припряно чантата и ръкавиците си и излезе от апартамента. Долу поръча на нощния портиер да й извика такси. Докато чакаше, запали цигара и с безпокойство забеляза, че ръцете й треперят.

— Къде желаете да отидете, госпожо? — запита портиерът, като влизаше във фоайето.

— Клуб „Атлетик“.

Портиерът отвори вратата на таксито, прихвана я през лакътя, за да й помогне при качването и даде адреса на шофьора.

Въпреки интензивното движение таксито караше бързо и когато шофьорът се канеше да завие по Западното авеню, Жюли се наведе напред и каза:

— Промених намерението си. Ако обичате, закарайте ме на Двадесет и седма улица, номер 5.

— О’кей, госпожице — отговори шофьорът, като се усмихна през рамо. — Моят старец казваше, че жените имат по-ясни идеи от мъжете именно защото често ги сменят.

Жюли се засмя:

— Вероятно е бил прав.

След двадесетина минути шофьорът намали и спря:

— Пристигнахме, госпожице.

Жюли плати и бързо пое по една стръмна тиха уличка, която извеждаше към реката. От време на време поглеждаше зад себе си, но уличката беше пуста. Изведнъж тя забави ход и се обърна.

Огледа се наляво и надясно и вдигна очи към тъмната сграда пред себе си. Като се убеди, че никой не я наблюдава, тя сви по една тясна и тъмна уличка, водеща към брега.

Спря отново, огледа се наоколо и хлътна във входната врата на една висока и тясна сграда, като се намери в мрачно фоайе. Без колебание тръгна в тъмното, като че ли мястото й беше познато.

Една врата се отвори пред нея.

— Жюли?

— Да.

Тя прекоси прага в тъмното. Лампата светна и тя се хвърли с усмивка в прегръдките на Хари Винс.

— Това е късмет, моя любов — каза той. — Бях се примирил с мисълта за една ужасна вечер. Мислех си, че ще те води на кино.

Тя го прегърна през врата и притисна лицето си към неговото.

— Сам пристигнал в последния момент — каза тя. — О, Хари, толкова дълго… Прегърни ме.

Хари я прегърна и я задържа в прегръдките си, като сърцето му биеше до пръсване.

— Имаме толкова малко време, моя любов — каза тя, като се освободи от прегръдките му, за да му се порадва. — Да не говорим. Да не губим нито миг.

— Чаках този момент с не по-малко нетърпение от теб — отбеляза Хари. — Подай ми палтото си. В другата стая съм запалил огън. Да отидем там.

Тя се освободи от палтото си и се отправи към една уютна спалня, където я посрещна приятният огън в камината. Стаята беше осветена само от големите оранжеви пламъци, чиито сенки танцуваха по стените и това й придаваше интимна обстановка.

— Не пали, Хари.

Той затвори вратата и се облегна на нея, като се любуваше на Жюли.

Както винаги беше очарован от бързината, с която се събличаше. Дръпна един цип, след това — друг и след миг стоеше пред него в ослепителната си голота и съблазнителност.

— Жюли, ти си най-красивото нещо на света — каза той с дрезгав глас.

Тя се обърна с гръб към него, коленичи пред огъня и протегна ръце към пламъците.

— Тези думи звучат убедително единствено в твоите уста, Хари.

Той се доближи, коленичи до нея, прегърна я през кръста и я привлече към себе си.

— Само тези моменти осмислят живота ми — каза той. — Като че ли Земята спира да се върти и на света сме само аз и ти.

Тя вдигна очи, прегърна го през врата, привлече главата му към себе си и впи устните си в неговите.

Часовникът на камината удари осем часа и Жюли се надигна.

— Не мърдай, моя любов — каза Хари в тъмното и я прегърна през кръста. — Имаш още един час.

— Не, само половин. Не бива да го карам да ме чака.

— Жюли, не може вечно да продължаваме така — каза Хари, като доближи лицето си до нейното. — Не можеш ли да говориш с него? Да му кажеш, че не желаеш повече да се срещате.

Той я усети да се сгърчва и в отговора й се усети голяма доза безпокойство:

— Но, Хари — чуваш ли се какво приказваш? Много добре знаеш, че Ник няма да се откаже от мен. И освен това, как според теб ще живеем? Моля ти се, да не започваме пак този спор. Знаеш, че няма да ни доведе доникъде.

— Но това е опасно. Ами ако разбере…

— Нищо няма да разбере.

— Какво знаеш ти? Той не е глупав. Не е изключено вече да ни подозира.

— Няма такова нещо. Тази вечер даже ме убеждаваше да отида с теб на кино.

— Господи! И ти какво отговори?

— Че ми се ходи на кино само с него.