Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Хари замълча. Той наблюдаваше танцуващите сенки от пламъците в другия край на спалнята.

— Ако някога разбере — продължи той след дълга пауза, — ще ни убие и двамата. Няма да се замисли и за миг. Първо ще ни застреля и след това ще поръча на Край да потули нещата.

— Говориш глупости, любими — каза тя, като докосна леко лицето му. — Ник никога не би направил подобно нещо. Той е толкова загрижен за кариерата си, че не би направил нищо, което би рискувало да я компрометира. Представяш ли си, каза ми, че иска да даде името си на една болница. Не, никога няма да направи такова нещо.

Хари не беше никак убеден:

— Не съм толкова сигурен. Ако някога ни хване…

— Казах ти, че няма никаква опасност. Моля те, не ставай глупав, Хари. Сега той вече не може нищо да разбере.

Хари се изправи:

— Какво значи сега?

— Сега, когато Рой е мъртъв.

— Каква е връзката между Рой и нас?

Тя се поколеба, но тъй като искаше да се отърве от това, което й беше на езика, го изговори на един дъх:

— Рой знаеше. И вече шест месеца ме шантажираше с това.

Хари изтръпна и панически страх сви сърцето му. Той изведнъж си даде сметка какъв страх всяваше у него Инглиш и до каква степен се ужасяваше от мисълта, че той може да разбере за връзката му с Жюли.

Той стана, облече халата и запали нощната лампа.

— Рой е знаел? — повтори той пребледнял.

Жюли се обърна на една страна, като покри гърдите си с ръце.

— Да, знаеше. Сега, когато вече е мъртъв, мога да ти го кажа.

На Хари му прималя:

— И защо не си ми го казала досега? — запита той със сломен глас.

— Страхувах се, че ще те загубя. Много добре знам какво изпитваш към Ник и много добре те разбирам. Ако беше разбрал, че Рой е в течение, вероятно щеше да се откажеш да се виждаш с мен, а аз нямаше да го понеса, Хари.

Хари си наля пълна чаша с уиски. Ръката му трепереше.

— Искаш ли? — запита той.

— Не, скъпи. Не прави такава физиономия. Сега, когато Рой е мъртъв, всичко ще се оправи, обещавам ти.

Хари изпразни чашата си, запали цигара и отново седна на леглото. Той подаде една цигара на Жюли, но тъй като ръката му силно трепереше, остави запалката до нея на завивката.

— Казваш, че те е шантажирал. Как стана това?

Тя запали цигарата си и заразказва:

— Това беше същински кошмар, Хари. Мислех си, че ще полудея. Преди около шест или седем месеца Рой дойде при мен. Не можех да разбера на какво се дължи посещението му. Нали знаеш, аз го познавах съвсем бегло. Каза ми без увъртане: „Всяка седмица в петък ще ми носите по двеста долара. Разбира се, не мога да Ви принудя да го правите, но мога да кажа на Ник, че имате връзка с Хари Винс. Ще ми плащате ли или предпочитате да предупредя Ник?“ Ето така стана. Бях толкова ужасена, че даже и не помислих да попитам откъде знае. Отговорих му, че ще плащам и плащах всеки петък.

— Мръсник — изрече Хари гневно, като сви юмруци. — Значи са верни слуховете, че се е занимавал с шантаж. Мерзавец, мръсник!

— Не можеш да си представиш какво облекчение изпитах, когато Ник ми каза, че Рой е мъртъв. Животът ми се беше превърнал в ад. Всяка седмица отивах в онзи ужасен, малък офис и му подавах парите. Той седеше ухилен на бюрото си и онази малка кестенява уличница също ми се хилеше в лицето.

Хари слушаше с половин ухо. Завладяваше го мъчително безпокойство.

— Мислиш ли, че може да е казал на Корин? — запита той. — И ако тя вземе да каже на Ник?

— Защо пък да й казва? — попита тя, леко разтревожена. — Човек не се хвали с подобни неща. А и в такъв случай тя щеше вече да е предупредила Ник. Успокой се, само те двамата са го знаели. А сега и двамата са мъртви.

— Мило мое ангелче — каза Хари, като я притисна. — Защо не ме предупреди по-рано? При всички положения аз ще ти възстановя тези пари. Колко ти измъкна?

— Да не говорим повече за това, моля те. Оправих се с това, което печелех. Сега всичко това е свършило.

Тя стана от кревата:

— Време е да се обличам.

— Но аз не искам да губиш тези пари — опита се да протестира Хари.

— Стига сме говорили за това. Вече е платено и забравено. Моля те, Хари…

Хари започна да се разхожда напред-назад.

— Жюли, — каза той изведнъж, — не можем ли да заминем заедно? Струва ли си да се подлагаме на тези рискове? Вие все пак не сте женени…

Жюли спря, държейки единия си чорап в ръка и го погледна с отегчен поглед.

— И какво ще стане с нас? Ник е толкова могъщ. Мен никой вече няма да ме наеме, нито пък ти ще си намериш работа. Бъди сигурен, той ще се погрижи за това. Той е толкова безмилостен, толкова упорит… Той ще ни намери и ще направи живота ни непоносим. Нека бъдем търпеливи, Хари. И това, че успяваме да се виждаме от време на време, е вече много. Все нещо ще се случи. Нека не вършим нищо безразсъдно и опасно.