Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Леглото беше обърнато към прозореца. Той различи един силует под завивките. През таблата на леглото беше преметнат копринен халат.

Внимавайки да не насочи лъча на фенерчето към спящата, мъжът с кафявия костюм внимателно издърпа от гайките на халата коприненото му коланче. Провери здравината му, която го задоволи, след което внимателно взе книгата от нощното шкафче. С коприненото коланче и джобното фенерче в лявата ръка и с книгата в дясната, той отново се скри зад пердетата. Там угаси фенерчето, сложи го в джоба си, открехна пердетата с лявата си ръка и хвърли книгата насред стаята.

Книгата се приземи върху паркета с тъп шум, който проехтя в тишината.

Мъжът с кафявия костюм притвори пердетата и зачака, като продължаваше равномерно да дъвче дъвката си. Чу леглото да изскърцва и женски глас, който извика:

— Кой е там?

Той продължи спокойно да чака с леко наведена настрани глава, за да чува по-добре.

Нощната лампа се запали и освети с мека светлина пердетата, които той леко разтвори, за да погледне в стаята.

В леглото седеше слабо кестеняво момиче, облечено в синя нощница от изкуствена материя. Ръцете й бяха сграбчили завивките и очите й бяха насочени към вратата. Мъжът чуваше учестеното й дишане.

Той хвана с ръце двата края на коланчето, извъртя се настрани, като се приготви да отмести пердето с рамо. След това продължи да чака, като дебнеше момичето.

Тя забеляза книгата на земята, погледна нощното шкафче и отново книгата. Реакцията й беше точно каквато той очакваше. Тя отхвърли завивките, стъпи на земята и протегна ръка към халата. След това стана и обърната с гръб към прозореца, промуши ръцете си в ръкавите.

Мъжът с кафявия костюм отметна пердетата с рамо и пристъпи напред. Със светкавично движение той преметна коланчето през главата на момичето и го стегна около врата й. Натисна я с коляно в кръста и я блъсна напред. След това се остави да падне върху нея, като я придържаше към себе си. Коланчето се впи в плътта, приглушавайки вика на ужас в почти недоловимо стенание. Той натисна по-силно с коляно между плешките й и стегна още по-силно коланчето.

Мъжът продължаваше невъзмутимо да дъвче и, без да променя позицията си, наблюдаваше конвулсивните гърчове на тялото и ръцете, които инстинктивно сграбчваха килима. Той внимаваше и действуваше без излишни грубости, като стягаше коланчето точно колкото беше необходимо, за да попречи на кръвта да проникне в главата и въздухът — в дробовете й. За него не представляваше трудност да обездвижи момичето и скоро установи, че конвулсивните й движения отслабнаха. Единствено мускулите й все още потрепваха в агония. Коленичил върху нея, с опънатото коланче в ръцете си, той почака още три-четири минути и когато установи, че тя вече не мърда, пусна внимателно коланчето и я обърна по гръб.

Той сбърчи вежди, констатирайки, че тънка струйка кръв беше потекла от носа и на килима се беше образувало малко петънце. Постави пръст на сляпото й око и констатира пълното отсъствие на рефлекс. След това стана и изтупа коленете си, като хвърли поглед около себе си.

После той се насочи към вратата откъм другия край на леглото и влезе в една малка баня. Там забеляза една солидна кука от вътрешната страна на вратата и доволно поклати глава.

Следващите десетина минути употреби, за да подготви измислената отпреди инсценировка. Жестовете му бяха отмерени и спокойни. След като свърши, внимателно огледа обстановката, за да открие някоя компрометираща подробност. Доволен от себе си, той загаси лампата и се отправи към прозореца. Отвори го, върна пердетата в първоначалното им положение, стъпи на стълбата и притвори прозореца както го беше намерил.

Бързо и тихо слезе по стълбата и потъна в тъмнината на градината.

На другата сутрин към девет и половина Чък Ийгън спря Кадилака пред жилището на Жюли. В момента, в който излизаше от колата, Ник Инглиш изскочи през вратата.

Чък беше облечен с любимия си черен костюм, носеше черна шапка и бяла вратовръзка. Тези дрехи му стояха отлично и се доближаваха до една униформа, която никога не беше имал възможност да носи. Със смокинг той приличаше на лакей, но черният костюм и нахлупената над очите черна шапка разкриваха истинската му същност — един закоравял и опасен тип.

— Добър ден, Чък — каза Инглиш, като се качваше в колата. — Нещо ново?

— Ходих при портиера, както ми бяхте поръчали — отговори Чък облегнат на вратата. — Казва се Том Келхъм. Много услужлив човек, когато чуе приятното подрънкване на монетите. Брат Ви е имал секретарка на име Мери Севит, която живее на Източния площад номер 45.