Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Жюли се наведе да добави ново дърво в камината и Инглиш я погали по брадичката.

— Но всичко това е вече минало — продължи той. — И все пак продължавам да не разбирам защо Рой се е самоубил. Морили ми каза, че бил закъсал с парите и се опитал да заплашва двама-трима от бившите си клиенти. В края на седмицата са щели да му отнемат разрешителното. Обзалагам се, че Рой никога не би се застрелял за такова нещо. Никога не съм смятал, че е достатъчно смел, за да направи подобно нещо, даже и в състоянието, в което се е намирал. Цялата тази история е много загадъчна. Версията за самоубийство задоволява Морили, но за мен тя не звучи убедително.

Жюли повдигна очи:

— Но, Ник, щом полицията казва…

— Да, знам, но това ме смущава. Защо не ми се е обадил, като е бил в такова безизходно положение? Вярно е, че последният път му посочих вратата, но обикновено това не му пречеше да опитва отново.

— Може би е имал гордост — каза спокойно Жюли.

— Колко слабо го познаваш, малката ми! Той имаше кожа на носорог. Не му правеха впечатление никакви обиди, стига да може да получи пари. Не мога да разбера защо е фалирал. Когато успя да ме убеди да му купя тази агенция, аз си дадох труда да я проуча най-внимателно. Тогава всичко вървеше много добре. Не е възможно да се провали толкова бързо, освен ако не го е направил нарочно. Постъпих като глупак, че се заех с тази работа. Трябваше да си дам сметка, че е неспособен да се оправи с такова нещо. Представяш ли си, Рой и частен детектив. Смешно! Бях наивник да му дам тези пари.

Жюли го гледаше как се разхожда напред-назад. В очите й се четеше безпокойство и напрежение, но това убягна от Инглиш.

— Изпратих Лоиз в офиса му да поразучи как стоят нещата — продължи той. — Тя има нюх за тези неща. Ще разбере какво го е провалило.

— Изпратил си Лоиз там през нощта?

— Исках да хвърли едно око преди Корин да е успяла да отиде там.

— И значи в момента тя е там?

Изненадан от агресивната нотка в гласа й, Инглиш се спря и изгледа младата жена.

— Да. Хари я придружава. Нея не я притеснява да работи до късно. Защо се учудваш?

— Все пак е един и половина през нощта. Не можеше ли да почака до утре сутринта?

Инглиш не обичаше да се обсъждат нарежданията му:

— Съществува рискът Корин да отиде там — отговори той, свъсвайки вежди. — Аз искам да знам какво се е случило на Рой.

— Тя сигурно е влюбена в теб — каза Жюли, като се обърна.

— Влюбена в мен? — повтори Инглиш стъписан. — Кой? Корин?

— Лоиз. Държи се, като че ли ти е робиня. Никое друго момиче няма да издържи да работи за теб, Ник.

Инглиш избухна в смях:

— Това е абсурдно! Плащам й добре. Освен това тя не е от тези момичета, които се влюбват във всеки срещнат.

— Няма момиче на света, което рано или късно да не се влюби — отвърна Жюли тихо. — Мислех, че си по-прозорлив.

— В крайна сметка сега не става въпрос за Лоиз — каза Инглиш леко раздразнен. — Говорехме за Рой. Преди малко ходих при Корин. Тя заяви, че аз съм отговорен за смъртта на Рой и ме изгони.

— Ник!

Тя бързо вдигна очи към него, но се успокои от усмивката му.

— Вярно е, че тя не беше съвсем на себе си, но предпочетох да измъкна Сам от леглото, за да се опита да я усмири. Не желая скандали, Жюли. В момента съм заложил големи интереси. — Той плъзна загорялата си ръка покрай рамото на младата жена и я погали нежно по шията. — След няколко дни сенаторът ще обяви, че съм основателят на нова болница. Това, разбира се, е известно на Комитета, но не и на пресата. Искам тази болница да носи моето име.

— Да носи твоето име? — повтори тя объркана — Но защо, в името на Бога?

Инглиш отговори с леко смутена усмивка:

— Изглежда идиотско, нали? Но толкова ми се иска, Жюли. Нищо друго не съм желал толкова силно през целия си живот. Започнах от нула и от гледна точка на пари се справих много добре, но парите не са всичко. Ако сега умра, след една седмица никой няма да си спомня за мен. От значение е само името, което хората оставят след себе си. Ако болницата носи моето име, хората няма да ме забравят толкова лесно. А има и друго. Обещах на майка си да успея в живота и тя ми вярваше. За съжаление не живя достатъчно дълго, за да бъде свидетел на моя старт. Тя би била на седмото небе от радост, ако знаеше, че болницата ще носи моето име и аз, не знам защо, си мисля, че все още мога да й доставя това удоволствие.

Очарована, Жюли слушаше, без да промълви. Никога не беше предполагала, че Инглиш може да разсъждава и да се изразява по този начин. Много й се искаше да се разсмее, но инстинктивно чувствуваше, че това страшно ще го разсърди. Да даде своето име на болница! И тази сантименталност по отношение на майка си! Винаги го беше смятала за безжалостен бизнесмен, за когото единствено значение имаха парите. Този нов аспект на същността му, за който никога не беше предполагала, я учудваше и безпокоеше.