Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Инглиш постави слушалката на вилката, извади от джоба си кутия пури и предложи на Морили. Когато двете пури задимяха, Инглиш запита:

— Неговият пистолет ли беше?

Морили потвърди с глава:

— Току-що бях при лекаря. Той потвърди версията за самоубийство. По пистолета бяха открити неговите отпечатъци и следи от барут по лицето му.

Инглиш се замисли. Настъпи кратка тишина.

— Ако това Ви е достатъчно, аз нямам повече претенции — проговори Морили.

Инглиш отново потвърди:

— Мисля, че да. Ще има ли разследване?

— Утре сутринта в единадесет и половина. Той имаше ли секретарка?

Инглиш повдигна рамена:

— Не знам. Възможно е. Жена му вероятно знае, но не Ви препоръчвам да я търсите сега. Тя изпадна в нервна криза.

Морили тропаше с пръсти по попивателната върху масата:

— Следователят ще иска да доказвам, че е бил разорен. Ако комисарят не настоява, аз лично никак не държа да представя тези доказателства. Не е нужно да обясняваме на следователя какво щеше да се случи на брат Ви.

— Комисарят няма да настоява — отвърна Инглиш със злобна усмивка. — Ще поговоря с него утре сутринта. Ще помоля Сам Край да предупреди госпожа Инглиш. Няма защо да се говори наляво и надясно, че е нямал пари. Постъпката му би могла да бъде предизвикана и от свръхнапрежение.

Морили не отговори.

Инглиш се наведе напред и вдигна телефонната слушалка. Набра номер и зачака със свъсени вежди.

Сам Край, неговият адвокат, най-после отговори.

— Сам? Тук е Ник. Имам работа за теб.

— Надявам се, че не е тази вечер — отговори обезпокоен Сам. — Мислех да си лягам.

— Напротив, точно тази вечер. Нали ти се занимаваше с работите на Рой?

— По принцип, да — отвърна Сам без ентусиазъм, — но той от месеци не се е обръщал към мен за консултация. Какво му се е случило пак?

— Самоубил се е преди два часа.

— Боже Господи, и защо?

— Изглежда, че е останал без пари и е започнал да шантажира някои от бившите си клиенти. Щели са да му отнемат разрешителното и той е предпочел да свърши със себе си. Поне това ми беше обяснено. Съобщих на Корин, че е мъртъв, но не й казах защо. Тя е ужасно разстроена. Бих предпочел да не остава сама тази нощ. Би ли помолил жена си да отиде да прекара нощта при нея?

Край изръмжа раздразнено:

— Ще я попитам. Тя е добра душа и вероятно ще отиде, но вече си е легнала.

— Ако не иска да стане, ще трябва да отидеш ти. Не искам Корин да остава сама тази нощ. Всъщност, най-добре е ти да отидеш, Сам. Корин ме обвинява за смъртта на Рой. Тя очевидно не е съвсем на себе си, но се страхувам, че ще ни причини неприятности. Претендира, че съм отказал да заема пари на брат си. Ще трябва да се постараеш да й избиеш това от главата. Ако се наложи да даваме показания пред следователя, ще кажем, че Рой работеше много. Ще ти се наложи да убедиш Корин в тази теза.

— Добре — съгласи се Край. — Питам се защо ли работя за теб, Ник. Ще взема и Хелен със себе си.

— Гледай да предотвратиш разговори с журналистите. Не искам да се вдига много шум. Ела утре към десет и половина в моята канцелария да оправим тази работа.

— Добре — отговори Край.

— И побързай да отидеш при нея — заключи Инглиш, преди да затвори.

По време на този разговор Морили се опитваше да се прави, че не го забелязва, гледайки през прозореца. След като Инглиш затвори, той се обърна.

— Ако Край знаеше, че има възможност да намеря секретарката на брат Ви, ако разбира се е имал такава, бих могъл да я разпитам, без да безпокоим госпожа Инглиш.

— За какво да я разпиташ? — запита Инглиш с безизразен глас.

Морили изглеждаше притеснен:

— Исках само да проверя дали наистина е бил закъсал с парите и да разбера каква причина може да е имал, за да се самоубие.

— Не се безпокойте за секретарката му — отбеляза Инглиш. — Ще изпратя Край да провери. Той ще предостави на следователя всички сведения, от които има нужда.

Морили се поколеба за миг, след което се съгласи:

— Както желаете, господин Инглиш.

Чък Ийгън спря Кадилака пред една внушителна сграда, извисяваща се над реката.

Слезе от колата и отвори задната врата.

— Искам да разбера дали брат ми е имал секретарка — каза Инглиш, слизайки от колата. — Утре сутринта ще минеш през офиса му и ще питаш портиера. Трябва ми адреса на момичето. Не по-късно от девет часа ще минеш от тук. Ще идем да я видим, преди да е тръгнала за работа.

— Разбрано, шефе. Ще се заема с това. Мога ли да направя нещо друго за вас?