Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

Приличаше на сломено от мъка дете. Инглиш почувствува, че го обхваща вълнение. Нежно постави ръка на рамото й, но тя го отблъсна рязко и той направи смутено крачка назад.

— Защо се е самоубил? — попита тя, като вдигна очи към него.

— Опитайте се да не мислите за това тази вечер — каза той, като се опита да я успокои. — Искате ли да изпратя някой при Вас? Моята секретарка…

Тя се изправи трудно:

— Не ми трябва вашата секретарка! И вас не искам да Ви виждам! Вие убихте Рой! Ако се отнасяхте към него като към брат, той никога не би го направил!

Той беше така стъписан от внезапната атака и искрящата омраза в очите на Корин, че успя само да я наблюдава неподвижно.

— Вие и Вашите пари! — Продължи тя със скърцащ глас. — Само това Ви интересува! Беше Ви абсолютно безразлично какво може да се случи на Рой! Никога не сте си давали труда да се позаинтересувате как се оправя! И когато дойде при Вас да Ви моли за помощ, Вие му показахте вратата! А сега сте го принудили и да се убие! Доволен ли сте най-сетне! Доволен ли сте, че спестихте малко от мръсните си мангизи! Вън! И да не съм Ви видяла повече тук! Мразя Ви!

— Не сте справедлива — отвърна спокойно Инглиш. — Ако знаех, че Рой е закъсал, щях да му помогна. Но не знаех.

— Нима?! Беше ви безразлично! — изкрещя тя. — Не сте си разменили и дума от шест месеца. Когато Ви поиска заем, му отговорихте, че няма да му дадете и стотинка. Щели сте да му помогнете? На това ли казвате да помогнете на някого?

Инглиш отвърна със сух глас:

— Не съм спрял да му помагам, откакто завърши училище. Мислех, че му е време да започне да се оправя сам. Нима е очаквал да го издържам цял живот?

С несигурна походка тя отиде до вратата и я отвори широко:

— Вън! И не идвайте никога вече! И не се опитвайте да ми пробутате от мръсните си мангизи, защото няма да ги приема. Хайде, махайте се!

Инглиш повдигна мощните си рамене. Все още се колебаеше да тръгне, защото знаеше, че при неговото излизане тя ще рухне.

— Имате ли някой… — подхвана той.

Тя го пресече като изкрещя:

— Махайте се от главата ми! Не се нуждая нито от Вашата помощ, нито от Вашето съжаление. Вие сте по-лош и от убиец! Вън!

Отказвайки се да направи нещо повече за нея, Инглиш се отправи към хола. Когато отваряше входната врата, той чу хлипането й и се обърна. Тя се беше хвърлила по корем на дивана и беше скрила главата си с ръце.

Той поклати глава, поколеба се за момент, след което излезе и се отправи към колата.

Когато Инглиш влезе в малката канцелария, инспектор Морили стана от мястото си. Цивилният полицай, който беше при него, напусна стаята и Морили подаде стол на своя посетител.

— Радвам се да Ви видя, господин Инглиш — рече той. — Моля, седнете.

— Мога ли да се обадя по телефона, инспекторе?

— Но моля Ви, разбира се. Ще се върна след пет минути. Ще отида да взема балистичната експертиза.

— Разпоредихте ли се да почистят офиса?

— Всичко е наред — отвърна Морили, отправяйки се към вратата.

След като инспекторът затвори вратата. Инглиш се обади в собствения си офис.

Лоиз Маршъл отговори.

— Бих искал да отидете в офиса на брат ми и да поогледате там — разпореди Инглиш. — Вземете и Хари. Ще можете ли да отидете сега или вече е много късно? — Той погледна часовника, който показваше петнадесет минути след полунощ. — Мисля, че няма да Ви отнеме много време. Хари ще Ви придружи до вас.

— Не се безпокойте, господин Инглиш — отвърна Лоиз. — Какво трябва да направя там?

— Прегледайте досиетата. Погледнете дали няма сметководна книга и ако намерите, донесете ми я утре сутринта в офиса. Опитайте се да разберете как са вървели работите. Това ме интересува най-много. Тази работа имаше стабилен вид, когато я купих за него. Иска ми се да разбера защо е закъсал.

— Ще се заема с това, господин Инглиш.

— Благодаря, малката. Съжалявам, че Ви карам да работите по това време, но е спешно.

— Не се безпокойте, господин Инглиш.

— Непременно вземете Хари с Вас. Не искам да ходите там сама.

В този момент Морили влезе в стаята.

— Един момент, моля — каза Инглиш в слушалката, след което се обърна към инспектора. — Заключихте ли, като излязохте?

— Не. Оставих един полицай на пост. Ключовете са в горното ляво чекмедже на бюрото му.

Инглиш предаде тази информация на Лоиз.

— Намира се на Седма улица, номер 1356. Офисът е на седмия етаж. Ще търсите Агенция „Светкавица“.

Тя отговори, че тръгва веднага, и затвори телефона.