Джилиан Хофман - Възмездие

Последното нещо, което искаше С. Д. Таунзенд (или Си Джей, както й викаха) бе сутрин да я посреща неприятната й секретарка Марисол. Това мигом убиваше всяка надежда за добър и ползотворен ден. Днешният не беше изключение. Си Джей отвори куфарчето си на бюрото, свали тъмните си очила и погледна право в очите свирепото шишкаво създание пред нея, сложило на кръста ръце с излъскани хищни нокти, облякло яркорозова тениска и пола на цветя два размера по-тясна и петнайсет сантиметра по-къса, отколкото би трябвало.

— Доколкото зная, Марисол, в длъжностната ви характеристика се предвижда да отговаряте на телефоните и да записвате съобщенията.

— Но не толкова много. Никаква друга работа не можах да свърша. Защо не се обадихте да ми кажете какво да отговарям на всички тия журналисти?

И без това нямаше да свършиш никаква работа, помисли си Си Джей, усмихвайки се през стиснати зъби.

— Ще им казваш, че няма коментар и само ще записваш съобщенията. Аз ще имам грижата да се свържа с когото трябва, но сега в десет ми предстои изслушване на свидетели и трябва да се подготвя. Моля да не бъда безпокоена! — И започна да вади папките.

Марисол цъкна шумно с език, хвърли листчетата на бюрото и като се завъртя на високите си розови токове, изтрополи от стаята ядно, мърморейки под нос нещо на испански.

Си Джей я проследи с поглед как полюшва телеса по коридора към секретарския пулт, където щеше да прекара следващите два часа в приказки с колежките, в клюки за ставащото тази сутрин и в оплаквания каква кучка е шефката й. Си Джей затвори вратата с въздишка на облекчение. Ако зависеше от нея, беше готова на всичко, за да премести тая жена в друг отдел, на друг етаж, а най-добре в Службата за защита на децата, която се намираше в другия край на града. Но не беше лесно. С десетгодишния й стаж в прокуратурата, нямаше отърване от Марисол. Сигурно щяха да я изнесат в грамаден розов чувал, преди главният прокурор да събере кураж да я уволни.

Започна да прелиства съобщенията — Канал 6 на NBC, Канал 7 на WSVN, канал 2 на CBS, „Днес“, „Добро утро, Америка“, „Телемундо“, „Маями Хералд“, „Ню Йорк Таймс“, „Чикаго Трибюн“ и дори лондонският „Дейли Мейл“. Списъкът нямаше край.

Новината от рано тази сутрин за ареста на заподозрян за убийствата на Купидон бе плъзнала като горски пожар в медиите и бясното надбягване за информация бе започнало. От прозореца на кабинета си Си Джей виждаше лагера, който журналистите бяха разположили на стълбите на Наказателния съд отсреща, с опънатите сателитни антени и в пълна готовност да захранват с новини централите си в Ню Йорк и Лос Анджелис.

Главният прокурор лично й възложи преди една година да помага на оперативната група, разследваща случая „Купидон“. Тя бе обиколила местопрестъпленията, беше присъствала на аутопсии и писала безброй заповеди за обиски, изслушала бе мненията на съдебните лекари, прегледала бе полицейските доклади и резултатите на лабораториите по криминалистика, дори лично бе разпитвала свидетели. Не я подминаха и нападките в пресата за липса на напредък в разследването. Накрая нейната преданост към момчетата в синьо й спечели най-голямата награда — възложиха й обвинението на най-прословутия сериен убиец в историята на Маями. Само за ден назначението я направи знаменитост в очите пресата, а тя изпитваше истински ужас от това.

През десетте години служба в прокуратурата беше водила всякакви обвинения, от рибари, ловували раци в забранени сезони, до тройно убийство, извършено от банда седемнайсетгодишни хлапета. Беше пледирала в съда за глоби, общественополезен труд, изпитателни срокове, затвор и смъртни наказания. Преди пет години заради безупречния й професионализъм я издигнаха на работа в отдела за престъпления от особена значимост — специална група, в която влизаха десетте най-добри обвинители на щата. Там броят на делата бе по-малък, отколкото чакащите ред при останалите двеста и четирийсет прокурори, но за сметка на това бяха най-тежките случаи и най-трудни за обосноваване. Повечето бяха за предумишлени убийства, все зловещи и привличащи медийния интерес. Над нейните обвиняеми висяха смъртни присъди — електрически стол или инжекция. Повечето ги получаваха. Удари на организираната престъпност, убийства на деца, безчинства на банди, битови избивания на цели семейства само защото някой отчаян тип си бил загубил работата — поради характера им във всяко от тези дела беше заложена евентуална медийна експлозия, въпреки че едни отиваха директно на първа страница, а други ги споменаваха с два реда на последна страница между местните новини. Трети пък изобщо не стигаха до горещите рубрики, изместени от още по-ужасни престъпления, задаващо се торнадо или сразяваща загуба на „Долфинс“ от „Джетс“.