Джилиан Хофман - Възмездие

Мани поклати глава отвратен и метна фаса към бавно точещата се колона зяпачи в лявата лента. Надяваше се да уцели отворения прозорец на някой от тях. Право в скута и дано му се запалят топките.

Доминик посочи към буса на криминалистите.

— Кои са тия с костюмите?

Мани се усмихна лукаво.

— Как кои? Нашите добри стари приятели от ФБР, готови да поемат всички заслуги по разкриване на случай, по който никога не са работили. Стивънс и Кармеди. Мазнят се на момчетата от Бийч да им измъкнат факти, та да ги обявят от свое име още утре сутринта на пресконференция, каквато непременно ще дадат.

— Как са пристигнали преди мен? — Доминик се огледа и поклати глава. — По дяволите, Мани, тук се е изсипало куцо и сакато.

— Специалният агент от бюрото на ФБР в Маями бил на същата вечеря. Но доколкото знам, федералните, нали са много скромни, се довлекли дотук със свой транспорт. Останалите момчета… е, виждаш, не искат да пропуснат историческия момент.

Доминик поклати глава. Специален агент на ФБР в Маями беше Марк Гракър. Двамата си бяха имали вземане-даване още преди случая Купидон при едно разследване на убийство, което Гракър и федералните му иззеха, и то след като Доминик го бе разнищил и даже идентифицирал заподозрения. На закрито съвещание на полицейското управление на Флорида с федералните, Доминик изпусна неговото име и ФБР — хоооп! — и Доминик смаян видя по новините на Канал 6 как Гракър едновременно щраква белезниците на престъпника и дава интервю на Джулия Ярбъро. След десет дни Гракър стана специален агент на ФБР за Маями.

Бюрото винаги се стремеше да се намърда, така че накрая то да се пише герой. След случаите с Уейко и Руби Ридж благоприятните отзиви в пресата за службата бяха рядкост. Сега обаче тялото на Марилин Сайбан бе намерено на федерална територия, което автоматически поставяше случая под юрисдикцията на ФБР и Доминик нямаше как да каже на Гракър да се разкара. Погледна към багажника и попита:

— Установена ли е самоличността на момичето?

— Ана Прадо, хубавицата, изчезнала от „Левъл“ преди няколко седмици. Тялото е в добро състояние. Убита е преди ден-два. Жалко, такава красавица.

Доминик сложи гумените ръкавици и отметна бялото покривало. Още едни мъртви очи се вторачиха безпомощно в него. Този път бяха ясносини.

— Някой да я е местил или докосвал?

— Не. Намерихме я както я виждаш. Костюмите надникнаха, но толкоз. Аз я наглеждах. Не е имало пипане, не съм пускал до нея никакви момчета. Криминалистите си направиха снимките. Свършиха преди десетина минути.

Голото тяло на Ана Прадо лежеше по гръб със свити на една страна крака. Ръцете й бяха вързани с найлоново въже над главата. Платиненорусата коса — прибрана като възглавница под нея. Гръдният кош беше отворен с два разреза на кръст, а гръдната кост прецизно строшена. Сърцето липсваше. Под тялото се беше събрала кръв, но не много, което говореше, че е убита другаде.

— Вероятно я е пренасял към пусто място, където да си поиграе още с нея. След месеци щяхме да намерим скелета й в някое тресавище или помийна яма… и сигурно точно преди някой голям празник. Да ти кажа нещо, Дом, в случай че не си го разбрал. Много шантави гадове живеят на тоя свят. — Отдръпна се от мантинелата и запали нова цигара. Показа среден пръст на бавно преминаващите коли. — Като тия болни от любопитство червеи, които едва-едва пълзят, за да я огледат хубавичко.

— Тялото, изглежда, не е започнало да се разлага, Мани. — Доминик докосна ръката й и видя, че плътта е мека и подвижна. Кожата беше студена. Трупното вкочаняване беше изчезнало, но не много отдавна. Вероятно смъртта бе настъпила преди по-малко от един ден. Доминик отстъпи назад и нещо изхрущя под подметката му. Наведе се и вдигна парче от счупен червен стоп. Прибра го в джоба си. — С какво отвориха капака на багажника?

— Метален лост. Само Линдеман от Бийч е докосвал капака, след като го отвориха. Криминалистите са готови да претърсят багажника, но първо съдебните медици трябва да вдигнат тялото. Исках ти да видиш всичко, преди да им разреша.

— Кой е този Бантлинг? Има ли криминално досие? — Доминик погледна назад към полицейската кола, на чиято задна седалка седеше неподвижна фигура, но в тъмното не различи чертите на лицето.

— Не. Проверихме. Няма никакви данни. Обадих се на Джани, анализаторката от нашата група, в момента тя разнищва целия живот на отрепката, от първото му насиране в пелените до последното му изпикаване днес. До закуска ще знаем повече.