Джилиан Хофман - Възмездие

Хубаво момиче като моята Клои не бива да остава само.

Толкова си красива, че ми се иска да те изям.

Само да ме беше оставила при теб тази нощ.

Бъдете спокойна, ние продължаваме активно разследването.

Тя хукна през паркинга на хотела към колата си, сякаш самият дявол я гонеше по петите. Беше забравила палтото си и студеният есенен вятър я прониза. Подкара по магистралата към къщи със сто километра в час и обезумяла току проверяваше в огледалото дали Клоуна не й се хили от колата зад нея и не й намига с фаровете.

Паркира, пробяга към асансьора покрай пазача, който дремеше до входа. Влязла веднъж в апартамента, светна всички лампи, нагласи алармата и дръпна резето.

Сграбчи я непознат дотогава страх, цялото й тяло се тресеше. Изгубила ум, затича из стаите, обиколи всяка една, отвори дрешниците, надникна под леглото и зад завесата в банята. Грабна от нощното шкафче малкия пистолет двайсет и втори калибър, който й купи баща й, преди да си замине за Калифорния. Провери няколко пъти дали е зареден.

Датчикът в хола примигваше на червено, алармата светеше зелено.

Седна на канапето в хола с пистолет в скута, стиснала здраво дръжката в потната си ръка, показалецът й нервно играеше върху спусъка. Котаракът Тиби се намърда между ръцете й и замърка. Слънцето изгряваше и жълтите лъчи се провряха в стаята през пролуките на спуснатите завеси. Прогнозата за времето по радиото беше за хубав ден. Клои гледаше втренчено бялата входна врата и чакаше.

Фасадата най-после се разпадна. На милиони малки парчета.

Септември 2000

Красивите някога лица го гледаха с мъртви празни погледи. Изумруденозелени и теменужени очи изпод дълги плътно почернени мигли се втренчваха в нищото — пусти, безжизнени. Начервени пълни устни днес бяха само зеещи черни дупки. Последното нещо, видяно от тези очи, е било невъобразимо ужасно. Устите бяха застинали във всевечен писък.

Агент Доминик Фалконети от полицейското управление на щата Флорида седеше сам в сивото помещение, някогашна заседателна зала. Подпрял глава с ръце, той гледаше снимките, окачени на Стената, и разтриваше с пръсти слепоочията си, за да разнесе туптенето от нарастващото напрежение. Голямата маса от черешово дърво беше отрупана с полицейски доклади, зелени папки със следствени документи, изрезки от вестници и листове с показания. До картонена чаша кафе и смачкана кафява опаковка от сандвич димеше забравена цигара. Екранът на телевизора в ъгъла на разхвърляната стая, на който току-що бе изгледал злокобната видеокасета, съскаше на междинна позиция. Ярката флуоресцентна лампа на тавана осветяваше петте зловещи снимки, подредени на масата пред него. Ново момиче за Стената.

По молба на полицията семействата на единайсетте изчезнали млади жени бяха предоставили за разпознаване скорошни фотографии на жертвите. Снимки от колежански балове и абитуриентски вечери, от споменици и фотостудия се усмихваха на Доминик, наредени на корковата дъска, която членовете на оперативната група мрачно наричаха Стената. Семействата бяха оставили по три, пет, а в някои случаи и по десет снимки на всяко момиче. От своята седемнайсетгодишна практика на следовател по убийства Доминик знаеше много добре, че не може да очаква от никоя майка да избере само една снимка, която да побира спомените за цял един живот, нито брат да намери фотография, на която сестра му да изглежда така, както той иска да я помни завинаги. Да се иска подобно нещо беше равносилно на неуважение. Затова подбра по една подробна снимка на всяко момиче за Стената, а останалите дискретно прибра в папките. Единайсетте красиви лица бяха подредени хронологично върху корковата дъска по реда на тяхното изчезване, а не по датите на откриването на телата им.

Под тях в поразяващ контраст с щастливите портрети бяха полицейските снимки на голите тела на девет от изчезналите жени. В долната част на корковата дъска, която вече обхващаше цялата дължина на стаята, бяха закачени с цветни кабарчета по още пет снимки от местопрестъплението и аутопсията на всяка от жените. Смразяващи натюрморти на тема преди и след това. Като в сандвич между снимките на живота и смъртта стояха акуратно изписани картончета за всяка от жертвите с данни за името, възрастта, особените белези и датата и мястото на изчезването. Последният ред съдържаше датата и мястото на откриването на телата и преценката на съдебния лекар за датата и часа на настъпването на смъртта. Причината не беше отбелязана. Гланцовите цветни снимки на Стената недвусмислено я сочеха.