Джилиан Хофман - Възмездие

Без картончетата беше практически невъзможно да се направи връзка между полицейските снимки от местопрестъплението и фотографиите на жертвите, направени приживе. Някогашните прекрасни лица бяха подути и подпухнали, коприненият тен беше станал пепеляв, сив или още по-ужасно — кожата изпускаше тъмна гной. Вместо блестящи бели усмивки от устните пълзяха червеи и се подаваха черни езици. Златните букли и платинените къдри тъмнееха от засъхналата кръв. В горещата влага на Флорида трупното разложение напредваше бързо и в много случаи телата се идентифицираха само по зъбната картина.

Доминик огледа за кой ли път Стената, търсейки онова нещо, което не се забелязва. Николет Торънс, двайсет и три; Андрия Галахър, на двайсет и пет; Хана Кордова, на двайсет и две; Кристъл Пиърс, на осемнайсет; Синди Соренсън, на двайсет и четири; Джанет Глийдър, на двайсет; Триша Макалистър, на осемнайсет; Лидия Бронтън, на двайсет и една; Марилин Сайбан, на деветнайсет. В далечния край на стената се усмихваха още два портрета, но техните картончета не бяха пълни. Морган Уебър, на двайсет и една, забелязана за последен път в бар „Кливландър“ на Маями Бийч на 20 май, 2000 година и Ана Прадо, двайсет и четири годишна, видяна последно на 1 септември 2000 г. в нощния клуб „Левъл“ край Саут Бийч. Още две изчезнали жени. Вероятно мъртви.

Доминик дръпна за последен път от догарящата цигара и смачка фаса в пепелника. Беше отказал пушенето преди няколко години, но след като миналия месец само за седмица откриха телата на Синди Соренсън и Лидия Бронтън, припалваше тайно от време на време. Той погледна през единствения малък прозорец на залата. Оградата около съседното хранилище за веществени доказателства хвърляше странни зигзаговидни сенки върху големия празен паркинг на управлението. Всички отдавна си бяха тръгнали и навън вече беше съвсем тъмно. На конферентната маса стоеше кафяв класьор, пълен с полицейски доклади и бележници. Беше чисто нов. На корицата му пишеше: Марилин Сайбан, родена 16/04/1981; дата на изчезване 28/07/2000; дата на откриване 16/09/2000.

Поради напредналото разложение на нейното тяло съдебният лекар не можеше да определи точно времето на настъпването на смъртта. Смяташе, че е станало преди две до четири седмици. Следователно Купидон я бе държал поне три седмици, преди да й позволи да умре. В десния ъгъл на класьора бе изписана цифрата 44 и оградена с кръг — броят на снимките от аутопсията и местопрестъплението. Доминик беше забол вече пет от тях на Стената.

Тялото на деветнайсетгодишното момиче бе открито вчера, малко преди разсъмване при учебна тренировка на полицаи от окръг Маями-Дейд в изоставен ракетен силоз на американския флот на запад от Флорида Сити. Характерната миризма на разложение ги блъснала, когато отворили металната врата на силоза. В далечния край на изоставената сграда от стари мръсни чаршафи и найлонови въжета била издигнато нещо като палатка с площ около два квадратни метра. Първоначално полицаите си помислили, че там се е подслонил бездомник или деца са си направили укрепление в изоставеното помещение.

Сметнали, че миризмата идва от умряло животно. Дръпнали чаршафите и открили останките на някога красивата манекенка.

Голото тяло на Марилин седяло на циментовия под с гръб, опрян на стар ръждясал варел. Дългата й пепеляворуса коса била стегната на конска опашка, привързана със скоч към варела, така че главата и вратът да стоят изправени. Очите и устата зеели широко отворени. Кожата й, гнойна и напукана от горещината, се смъквала на големи парцали и разкривала черните гнили тъкани и мускули. Краката й, изкълчени от тазобедрените стави, били широко разтворени, ръцете спуснати надолу, а пръстите с оголени кости, пъхнати в срамния триъгълник. Както и при другите жертви, Купидон отново бе оставил характерния си подпис. Гръдният кош бил отворен и в него зеела голяма кухина. Доколкото можело да се съди от количеството кръв по циментовия под и обилните пръски по провесените чаршафи, тя вероятно е била умъртвена на мястото, където е била намерена. Смъртта била настъпила от масивния кръвоизлив при разкъсването на аортата и изваждането на сърцето. Съдебният лекар не можеше да каже дали е била в безсъзнание, но по кръвните петна наоколо допускаше да е била жива, когато са изтръгвали сърцето й.

Марилин бе изчезнала от клуб „Ликуид“ в Саут Бийч в една петъчна вечер два месеца по-рано. Четиримата приятели, с които била в препълнения клуб, казали, че отишла на бара да си вземе питие и повече не я видели. Помислили, че е срещнала познат и е тръгнала с него, затова на полицията в Маями Бийч било съобщено за изчезването й едва два дни по-късно, след като не се явила на работното си място като келнерка. Снимката, предоставена от родителите й, била направена само два дни преди да изчезне за някакъв дилър на стари коли в Кийз.