Джилиан Хофман - Възмездие

Си Джей знаеше, че винаги може да се намери експерт, готов да твърди каквото и да е и убедено да отрича дори най-неоспоримите факти, стига да му е платено достатъчно. Психолози, които доказват, че хладнокръвното убийство, извършено от юноша, е в резултат на сбиване, а смъртта, причинена от пиян шофьор, е настъпила вследствие на инфаркт. На съответната цена може да се намери свидетел за всяка защитна стратегия и за всяка правна теория. И много често това вършеше работа. Но да наблюдава как нейното дело се сгромолясва и пука по шевовете, а усмивката на Бантлинг става все по-широка, как членовете на журито кимат с разбиране след всеки негов свидетел, как жената от първия ред все по-често кокетно се кокори към него, това беше вече прекалено… Си Джей съзнаваше, че със своите въпроси към същите свидетели не успява да ги опровергае и тонът й започваше да става все по-отчаян. Очевидно не бе подготвена, беше изненадана, отново й беше устроена засада и доверието на журито й се изплъзваше.

Почти не спа по празниците. Кошмарната картина как Бантлинг излиза на свобода смени кошмарите с изнасилването. Зловещо разкривената кървавочервена усмивка на клоунската маска подигравателно й се хили пред цялата зала. Приставът Ханк сваляше от ръцете и краката му белезниците и го пускаше. Той тръгваше към нея, а всички наоколо просто безмълвно гледаха. Доминик, Мани, Лурдес, родителите й, Майкъл, съдията Часкъл, Грег Чеймбърс, Джери Тиглър, Том де ла Флорс. Всички наблюдаваха мълчаливо как той я хвърля на прокурорската маса, запушва устата й със собствените й гащички и реже едно след друго с лъскав нож копчетата на блузата й.

Тя съзнаваше, че видът й е ужасен. Тъмните кръгове под очите на бледото лице и изгризаните от притеснение нокти не можеха да се скрият. Костюмът й висеше на нея като на закачалка в евтин магазин за дрехи.

„Днес да мине, утре нещата ще се оправят“, опитваше се да си дава кураж, но й беше ясно, че е невъзможно. От опит знаеше, че спиралата винаги се върти в една посока. Ако оправдаят Бантлинг, с нея е свършено. Край. А сега тази възможност като че ли беше само въпрос на време.

В шест без петнайсет съдия Часкъл освободи съдебните заседатели.

— Госпожице Рубио, колко още свидетели смятате да призовете? Питам ви, за да направя графика за следващите дни.

— Не повече от двама или трима, господин съдия.

— А вашият клиент ще свидетелства ли?

— Все още не мога да отговоря на този въпрос.

— Добре, ако той все пак се реши, смятате ли, че това ще бъде утре?

— Да, господин съдия. Разбира се, всичко зависи и от въпросите на обвинението към свидетелите ми. — Тя погледна към Си Джей.

— Нека оставим графика сам да се нареди. Не зная колко ще ми отнеме кръстосаният разпит. Освен това вероятно ще ми е нужно време да се подготвя, ако обвиняемият реши да свидетелства — каза уморено Си Джей. Ако той свидетелства, сигурно ще ми отнемат правата, господин съдия. А после ще дойдат и белите престилки.

— Разбирам. Е, общо взето се движим добре. Ще се радвам да приключим до четвъртък, освен, разбира се, ако нямате нужда от повече време да се подготвите, госпожице Таунзенд. В такъв случай съдебните заседатели ще разполагат с петъка и може да изготвят присъдата до края на седмицата.

Всичко ще свърши до края на седмицата! Ще приключи. Ей, така. Навреме за баскетболния турнир и фестивала на изкуствата в Коконът Гроув.

Съдбата ще отсъди до края на седмицата.

Тя седеше в кабинета си зад спуснатите щори зад бюрото, затрупано с безброй книжа. В дъното малкият портативен телевизор тихо излъчваше новините на Канал 7, а пред нея стояха недокоснати купичка изстинала супа и поредното, вече пето кафе. Естествено, новините започваха с процеса „Купидон“, после следваха съобщения за разкрити измами от инвестиционни компании, ограбили с милиони лековерните граждани на Южна Флорида и накрая няколко думи за изчезналата студентка от Форт Лодърдейл. На Си Джей не й се прибираше вкъщи. Не й се стоеше и тук. Но спасение нямаше. И това беше проблемът. Поне до края на седмицата. Защото тази седмица всичко ще приключи.

На вратата леко се почука и преди да успее да отговори, тя леко се отвори. Очакваше побеснелия Джери Тиглър или дори загрижените Доминик Фалконети и Мани Алварес, които избягваше от седмица. Изобщо не очакваше, че на вратата ще се появи усмихнатият Грегъри Чеймбърс.

— Може ли да вляза? — попита той, въпреки че вече влизаше в кабинета й.