Джилиан Хофман - Възмездие

Само двайсет минути след като Грег Чеймбърс излезе от кабинета й, телефонът на бюрото й иззвъня. Отначало не му обърна внимание, но той продължи и след десетото позвъняване избърса сълзи с опакото на ръката си и вдигна слушалката.

— Таунзенд. Щатска прокуратура.

— Си Джей, аз съм, Доминик.

В далечината се чуваха полицейски сирени, примесени с викове и заповеди от различни гласове.

— Доминик, моментът не е много подходящ. Ще ти се обадя по-късно…

— Напротив. Моментът е много подходящ, повярвай ми. Току-що ги намерихме и ти трябва веднага да дойдеш.

— Какво сте намерили? Къде да дойда?

— Обаждам се от един жилищен фургон в Кий Ларго до магистрала №1. Бил е на покойната леля на Бантлинг Виола Траун. Намерихме сърцата. Всичките. В един фризер в кухнята. И ужасно много снимки. Купища снимки от всички жертви, правени на тъмен фон, докато ги е измъчвал на металната количка. Даже на някои се вижда как ги убива. Снимките са качествени. Прилича да са правени в неговата барака. Имаме всичко.

— Как ги открихте? — Сърцето й щеше да се пръсне. От облекчение, възбуда, страх и паника. Емоциите претовариха тялото й.

— Попаднахме на заповед за арест на Бантлинг, издадена от съдия в окръг Мънро преди няколко седмици. Тя е по гражданско дело, затова не е стигнала до нас. Бантлинг бил пълномощник на леля си, докато била жива, но след като починала, не попълнил в определения срок от два месеца някакви тъпи документи и съдията издал постановление, предполагам, без да включи, че Бил Бантлинг е същият Уилям Бантлинг, обвинен в убийство на процеса в Маями. Научих за фургона и пристигнахме с Мани, а пазачът на паркинга ни пусна да влезем. Господи, какво място! Снимките бяха във фризера при сърцата. Не се тревожи, всичко е по правилата, защото къщата ще се конфискува за неплатен наем на терена. Собственикът разполага с всички документи. Проверил съм. Но ни трябва заповед за обиск, за да действаме нататък. Не искам тоя път да изтървем работата заради някоя процедурна измишльотина.

— Боже мой! — Тя едва си пое дъх. — Добре. Тръгвам веднага.

— Пипнахме го, Си Джей — възбудено промърмори Доминик. — Този път ни е в ръцете.

Когато в сряда сутринта Си Джей обяви, че повдига нови обвинения, номер пети от съдебните заседатели спря да върти очи на Бантлинг, а неговата подигравателна усмивка изчезна. По обяд, след продължилите близо два часа показания на специален агент Фалконети, никой от заседателите не смееше дори да погледне в посока на обвиняемия и цялата зала замръзна от ужас. В края на свидетелските показания този ден двама заседатели, мъже, избухнаха в сълзи, а три от жените повърнаха, когато в прозрачна торбичка бяха показани сърцето на Ана Прадо и злокобните снимки, открити във фризера на Виола Траун. Сред жените бе и заседателка номер пет, която навярно си представи себе си след няколко месеца, заснета по сходен начин от Бантлинг. Майката на Ана Прадо отново получи истеричен припадък и я изведоха от залата, след което съдията даде обедна почивка. Вълната се обърна в обратната посока.

През почивката Доминик обвини Уилям Рупърт Бантлинг в десет предумишлени убийства и връчи на затворническите власти десет нови розови заповеди за арест, в случай, че съдебните заседатели решат да го освободят, което вече изглеждаше съвсем невероятно. Лурдес съобщи на съдията, че клиентът й се отказва от предварително изслушване, а в края на следобедното заседание обяви, че той няма да дава показания в своя защита. Дръзкото хилене на Бантлинг се смени с нервно и предизвикателно гримасничене, а лицето му пребледня и се изопна. С Лурдес си разменяха сподавени ядни реплики.

Заключителните пледоарии приключиха в петък, но в речта на Лурдес вече липсваше убедеността, с която бранеше Бантлинг във встъпителното си слово. След заседанието двамата резервни съдебни заседатели бяха разпуснати и мигновено погълнати от боричкащите се в коридорите кореспонденти на телевизии и вестници. Останалите дванайсет заседатели получиха напътствията по закона. Накрая, в четири и двайсет и седем следобед, заседателите се оттеглиха да решат съдбата на обвиняемия.

По-малко от час след това, в пет и деветнайсет, на вратата, зад която заседаваше журито, се почука и Ханк предаде на съдията една бележка.

Решението беше взето.

— Това ли е вашето решение? — попита съдия Часкъл председателя, гледайки го строго над очилата си, докато публиката бързо пълнеше залата. Никой не бе очаквал, че заседателите ще се произнесат толкова бързо по дело за убийство. Особено Си Джей, която едва успя да стигне до автомата за кафе на първия етаж с намерението след това да го изпие в кабинета си, докато чака присъдата. Точно в този момент Еди Боуман я настигна в асансьора и извика, че съдебните заседатели са готови.