Джилиан Хофман - Възмездие

Докато четеше решението, по лицето на съдията не се изписа никакво вълнение. Всички в залата стояха прави — прокурори, адвокати, представители на пресата, зрители и роднини на жертвите. Възбудата жужеше като високоволтово електричество.

— Да, Ваша чест, това е — отговори притеснено председателят, четирийсетгодишен служител по чистотата в Маями. Той се опитваше с все сили да не обръща внимание на камерите и микрофоните, които регистрираха всяко негово вдишване и снимаха всеки нервен тик. По горната му устна избиха капчици пот и той я избърса с опакото на ръката си.

— Добре тогава, можете да седнете. Обвиняемият да стане! — Съдия Часкъл подаде листа с решението на Джанин, секретарката на съда.

Облекчен, че вече не е център на вниманието, председателят зае мястото си сред останалите единайсет заседатели, които се бяха втренчили в съдийския подиум и избягваха дори бегъл поглед по посока на Бил Бантлинг.

— Госпожо писар, моля прочетете решението. — Съдията се издърпа по-напред в креслото си с висока облегалка, здраво стиснал чукчето в ръка.

— Днес, на петия ден от месец януари, две хиляди и първа година, ние, съдебните заседатели на окръг Маями-Дейд, Флорида, решихме, че обвиняемият Уилям Рупърт Бантлинг е виновен в предумишлено убийство първа степен.

Виновен. Виновен в предумишлено убийство. В залата се чу задавено хлипане, което Си Джей допусна, че идва от майката на Ана Прадо.

— Да се запази мълчание и всеки да остане на мястото си! — заповяда съдията, привличайки вниманието на свръхвъзбудената нервна публика. — Госпожице Рубио, искате ли да чуете поименното гласуване на заседателите?

— Да, Ваша чест — каза Лурдес след моментно колебание, стиснала ръба на масата за опора.

Бантлинг гледаше напрегнато съдията, сякаш не беше чул решението.

— Дами и господа съдебни заседатели, ще ви попитам един по един, за да се убедя, че решението ви е взето самостоятелно. Съдебен заседател номер едно, каква е вашата присъда?

— Виновен! — каза през сълзи пенсионираната секретарка от Кендъл.

— Заседател номер две?

— Виновен.

И така до последния. Очите на някои заседатели бяха зачервени от плач, други видимо изпитваха облекчение, трети се споглеждаха с погнуса и гняв, докато произнасяха кратките си отговори.

След като и дванайсетият съдебен заседател потвърди вината на обвиняемия, залата изригна в хаос. Госпожа Прадо заплака на глас, роднините на останалите жертви на Купидон, които присъстваха в залата, крещяха и се поздравяваха, репортерите се втурнаха навън, за да предават информациите си на своите агенции, а Си Джей отправи мълчалива благодарствена молитва до Бога, в чието съществуване вече бе почнала да се съмнява.

Всичко свърши. Най-сетне всичко свърши.

Точно в този момент Уилям Рупърт Бантлинг се разкрещя.

Същият смразяващ кръвта гневен писък, който Си Джей чу за пръв път, когато бе заключена с него и с Лурдес в окръжния затвор. Разбунената публика млъкна изведнъж и всички очи и камери се обърнаха към него.

Въпреки белезниците той си скубеше косите и яростно клатеше глава. Лицето му беше моравочервено, а от широко разтворената уста излизаше ужасният писък. Обърна се към Си Джей и я посочи с пръст.

— Ти, мръсна курво! — изсъска. — Трябваше да те убия, гадна кучко. Заслужаваше си да те изтърбуша. Но няма да се отървеш така.

— Ред! Искам ред и тишина в залата. Веднага! — изрева съдия Часкъл, зачервен от гняв не по-малко от Бантлинг. — Господин Бантлинг, чувате ли какво ви казвам? Млъкнете и се успокойте!

Лурдес хвана ръката на Бантлинг, опитвайки се да го успокои, но той бясно я отхвърли и едва не я събори назад.

— Да не си посмяла да ме докосваш, двуличнице! Съюзи се с нея, знам аз!

— Господин Бантлинг, няма да търпя такива изблици в моя съд. Ако не млъкнете веднага, ще наредя да ви запушат устата. — Съдията се обърна към Ханк. — Ханк, изведете заседателите! Веднага!

Ханк забърза към тях, а те стояха, зяпнали от смайване при избухването на Бантлинг, и го наблюдаваха до звукоизолиращата врата на своята работна стая.

Бантлинг обърна поаленялото си лице към съдията.

— Искам друг адвокат, Ваша чест. Още сега.

— Господин Бантлинг, току-що бяхте признат за виновен в предумишлено убийство. Можете да наемете всеки адвокат, който пожелаете, да ви защитава на апелативните дела, стига да можете да си го позволите. Ако не можете, съдът ще ви назначи служебен защитник. Но това не може да стане сега.