Джилиан Хофман - Възмездие

Показалката се насочи към друго табло със снимка на посивялото тяло на Ана Прадо и показа тъмната кухина, в която се е намирало сърцето.

— Била ли е в съзнание в този момент?

— Невъзможно е да се определи с точност, но както вече казах, следите от мивакуриум хлорид, който е намерен в тялото й, не могат да причинят загуба на съзнание. Този препарат има парализиращо действие. Той отпуска скелетната мускулатура и предотвратява или забавя настъпването на шок, който е естествена реакция на подобна травма. Мога само да кажа, че съществува възможност тя да е била в съзнание, когато сърцето е било извадено.

През залата премина всеобщ стон.

— Благодаря ви, доктор Нилсън. Нямам повече въпроси.

— Добре. Госпожице Рубио, имате ли въпроси към свидетеля?

— Да, няколко. Докторе, вие заявихте пред съдията, че разрезите по тялото на госпожица Прадо са съвместими със скалпел №5, нали така?

— Да.

— И може да са направени с кой да е скалпел от същия размер. Така ли е? Не само с намерения в къщата на мистър Бантлинг?

— Да. Всеки скалпел №5.

— Този размер скалпели не са някакъв специален инструмент, нали? Всъщност се използват често в медицинската практика и при препарирането на животни?

— Не мога да кажа нищо за таксидермията, но в медицинската практика са широко разпространени. Могат да се купят от всеки специализиран магазин.

— Благодаря ви, докторе. — Лурдес се запъти към мястото си, но по средата спря, сякаш изведнъж се е сетила нещо. — И кой ви донесе за тест този скалпел, предполагаемото оръжие на убийството? Кой от инспекторите?

— Специален агент Доминик Фалконети.

— Така ли! — замислено възкликна тя. — Нямам други въпроси.

— Има ли обвинението допълнителни въпроси към свидетеля? — попита съдията.

Беше шест и десет, петък, двайсет и девети декември, последният работен ден от календарната 2000-на година. Си Джей бе в залата от сутринта след поредната безсънна нощ с тъмни сенки под очите и вдълбани бръчки по челото. Около нея всичко се пропукваше, заплашваше да се срути, в този момент тя не можеше да направи нищо повече, а не биваше да подава топката на противниковата страна.

Въпросите на Лурдес направиха всичко двусмислено и всеки свидетел — подозрителен. Отговорите повдигнаха нови въпроси. Онова, което бе абсолютно сигурно, взе да се размива. Започна да й се изплъзва контролът както върху личния, така и върху професионалния й живот. Нейните свидетели се оказваха по-полезни за другата страна. Доктори, които трябваше да потвърдят нейната теза, спомогнаха за обратната. Доверените вече можеше да са издайници. Пукнатините се врязваха още по-дълбоко и се разклоняваха във всички посоки. Също както преди.

— Не, господин съдия. Нямам допълнителни въпроси. Обвинението приключи — каза тя.

Джо Нилсън трябваше да остане нейния последен свидетел, той постави болезнен финал, като описа последните мъченически мигове от живота на Ана Прадо.

— Така да бъде. Това е подходящият момент да закрием за празниците — обяви съдията Часкъл.

След това се обърна към съдебните заседатели и им изреди обичайните напътствия, преди да ги разпусне.

Си Джей погледна към Бантлинг, който седеше до Лурдес. Той продължаваше усърдно да крие глава между ръцете си от журито и да се клатушка. Но едва сега видя защо.

Смееше се.

— Опитал ли си се да се свържеш с нея, Дом? — попита Мани, нахлупил на една страна лъскава златна новогодишна шапчица. Празненството бе в разгара си и той, както и всички останали, вече бе направил главата.

— Да. Но ми отговаря само гласовата поща. Малко съм притеснен, Мани.

— Знам, че си притеснен, амиго. Я пийни още една бира. Мари! — извика през навалицата към другия край на претъпкания хол на Еди Боуман, където се бяха събрали полицаи, криминалисти, агенти и детективи. Всички бяха с лъскави шапчици на главите и пиеха шампанско от пластмасови чаши. — Донеси на Дом още една бира.

Марисол прекъсна разговора си с останалите жени. Тя беше издокарана от главата до петите в лилави пайети, които най-очебийно и преднамерено липсваха около корема. Марисол хвърли на Мани раздразнен поглед и цъкна с език.

— Добре де, добре. Моля, донеси на Дом още една бира. — Мани се обърна към Доминик. — Жените винаги държат на добрите обноски. Май ще се върна към ергенските си навици. И ти не се захващай с никоя, Дом.

— Така или иначе, не искам повече пиене. Ще се прибирам, Мани.

— Хайде де, наближава полунощ. Не можеш да си тръгнеш, преди да ударят камбаните. А тя може да не е в града. Заминала е някъде за празниците.