Джилиан Хофман - Възмездие

Не биваше да се случи отново. Не отново. Боже мой, не. Колко може да понесе човек в живота си? Аз не мога! Трябваше да се махне. Да помисли. Блъсна се в стола на Естел, той удари стената, една картина падна и се счупи с трясък на пода. Тя се обърна и изтича през чакалнята, грабвайки чантата си от стола.

Зад нея се чу приглушен глас:

— Естел, какво става там? — и звук от отваряне на врата.

Вече беше все едно. Тя отвори тежката дъбова врата и изтича покрай красивите саксии с жълти, червени и бели цветя, обточили пътеката от червеникави тухли. Далеч от красивата испанска къща на улица „Алмерия“ в спокойния богаташки квартал Корал Гейбълс. Далеч от внимателния и разбиращ доктор, на чиято помощ бе разчитала през последните десет години, за да се справи с реалността на своя живот. От когото очакваше съвет и напътствие, а сега бягаше с всички сили от него. Скочи в джипа и потегли рязко под носа на внезапно изскочилия пред нея колоездач, който изруга уплашено.

Спусна се надолу по „Алмерия“ към магистралата точно когато д-р Грегъри Чеймбърс влезе в празната чакалня да види каква е тази суматоха.

— Първият разрез започва от гръдната кост и се спуска надолу до пъпа. Той е чист и гладък, без разкъсвания на кожата. — Джо Нилсън трепна неволно, докато илюстрираше думите си върху пластмасовия манекен, поставен пред съдебните заседатели. — Вторият е прокаран хоризонтално под гърдите, започва под дясната и стига до лявата. Отново един, чист и гладък.

— Можете ли да ни кажете с какъв инструмент са направени разрезите? — попита Си Джей.

Залата беше притихнала и попиваше всяка дума.

— Мога. Със скалпел. Разрезите са дълбоки, преминават през трите пласта кожа, мастна тъкан и мускули и стигат до костите. Няма никакви следи от разкъсвания и кръвонасядания. Бяха направени тестове върху кожата на госпожица Прадо с един скалпел №5, открит в резиденцията на обвиняемия. Дълбочината и ширината на разрезите съвпадат напълно. Те са идентични.

На едно табло до манекена бяха окачени две снимки. Едната показваше в увеличение петдесет пъти резеца на въпросния скалпел, а другата — същото увеличение на разреза върху кожата на Ана Прадо.

— След разрезите, гръдната кост или стернумът, който поддържа гръдния кош и защитава дробовете и сърцето, е бил строшен и разтворен.

— Имате ли престава с какъв инструмент може да е направено това?

— Не. Но най-вероятно с костни щипки.

— Била ли е жива в този момент Ана Прадо?

— Да. Приема се, че времето на смъртта е моментът, в който спира сърцето. Тогава прекъсват останалите функции на тялото, включително дишането, и процесите застиват в състоянието, в което ги е заварило спирането на сърцето. По тях можем да определим каква храна е била приета преди смъртта или какви токсини са поели кръвта или черния дроб. Когато стернумът на госпожица Прадо е бил счупен, белите дробове са били изложени на външното въздушно налягане и би трябвало да се свият. При това положение кръвта престава да снабдява с кислород сърцето и мозъка и в рамките на две до пет минути настъпва смърт от задушаване. При аутопсията обаче открихме въздух в левия бял дроб на госпожица Прадо, откъдето правим извода, че смъртта й не се дължи на задушаване. Да, била е жива, когато…

Остър писък прекъсна думите му. Беше майката на Ана Прадо. Тя виеше в ръцете на близките си, които се опитваха да я удържат.

— Чудовище! Чудовище!

— Запазете ред! — провикна се съдия Часкъл, лицето му бе почервеняло. — Ханк, моля изведете госпожа Прадо навън, докато мине това показание. Простете, госпожо Прадо, но изблиците са недопустими в съдебната зала.

— Той уби момичето ми! — крещеше тя, докато семейството й я извеждаше под погледите на съдебните заседатели. — Изродът уби детето ми, наряза го, а сега седи тук и се надсмива!

Вратата се затвори и заглуши нейните писъци.

— Заседателите да се абстрахират от случилото се — заяви строго съдията, още докато Лурдес се изправяше да възрази.

Дванайсетте члена на журито се втренчиха в Бантлинг, който разстроен се бе хванал за главата и се клатеше.

Тежка тишина увисна в залата, докато писъците на госпожа Прадо бавно заглъхваха по коридора към асансьорите.

— Продължаваме, госпожице Таунзенд, можете да поемете свидетеля — каза съдията.

— Коя е причината за спирането на сърцето, докторе?

— Прерязването на аортата, артерията, която доставя кръв в сърцето. Веднага след строшаването на стернума, аортата е била срязана и сърцето извадено, преди още дробовете напълно да се изпразнят от въздуха. Смъртта е настъпила мигновено.