Джилиан Хофман - Възмездие

— А Чавес? — Свидетелите на двете страни не бяха допускани да слушат другите, за да не бъдат повлияни от техните показания.

— Не беше по-добър от предишния път. Все пак след онова, което Лурдес го накара да преглътне, е свалил перченето с няколко градуса. Този път показанията му бяха по-гладки, но си личеше, че много е репетирал, така че накрая нищо не спечелихме.

— Какво е впечатлението на заседателите?

— Че е или прикрит, или глупав. А вероятно и двете. Те явно уловиха напрежението. Двамата с Лурдес бяха като куче и котка.

Си Джей не сподели с Доминик как Лурдес отново вкара Чавес в опасните води на предишното му показание с няколко намека за истинските причини, накарали новака да спре ягуара. И как в този момент Си Джей усети как я облива пот, а сърцето й да се качва в гърлото, докато чакаше следващия въпрос. Въпросът, който щеше да сложи край на всичко.

Анонимният сигнал. Знае ли Лурдес за обаждането или само блъфира? Ще го използва ли? Притежава ли и тя копие от записа на 911? И което е по-важно, знае ли кой се е обадил? Можеше ли Си Джей да очаква всеки момент притежателят на дрезгавия глас да влезе в съдебната зала и със своите изненадващи показания да разбие на пух и прах обвинението?

Лурдес отново тласна упорития Чавес само до тази точка, спря внезапно и остави у членовете на журито усещането, че в показанията на новака се крие още нещо. Тогава Си Джей усети, че от гърдите й пада тежкият товар на страха.

— Какво ти остава да минеш още?

— Съдебните медици, находките на местопрестъплението, Мастерсън с порнокасетите. Може би два, най-много три дни. Вероятно процесът ще приключи веднага след Нова година, но при този съдия човек никога не може да е сигурен. Спокойно може да свърши и утре.

— Ти беше права, че Часкъл е бързак. За една седмица отупа повече работа, отколкото други съдии за един месец. И то по углавно дело. В колко часа започвате?

— В осем. А вчера и днес заседанията продължиха до девет вечерта. Съдебните заседатели са бесни. Той им провали празниците. Дано не хвърлят вината върху мен, защото аз никога не бих се опитала да съдя убиец през най-прекрасното време на годината.

— Как мина твоята Коледа? — Тонът на разговора им се смекчи и се върна към обичайната близост. Тя му липсваше почти болезнено.

— Чудесно — излъга го. — Тиби ми подари топка от косми. И то голяма. А твоята?

— Добре — излъга я на свой ред. — Мани не ми подари нищо. Но пък си има смучка. И напълно в духа на Коледа, е подарил две.

— Така ли? Не на теб, надявам се.

— Не. Но твойта секретарка през следващите седмици ще носи поло с висока яка.

— Всички мъже ли са слепи?

— Да. Всички сме слепи.

Тя не каза нищо, но се чу, че се подсмихва.

— Тиглър продължава ли да е бесен? — попита той и веднага съжали за нетактичността си.

— Не. Поне докато спечеля. Но това става все по-малко вероятно.

Той усети, че гласът й потреперва, както преди два дни, когато ги извика с Мани в кабинета си.

— Как си? — попита почти нежно. — Всичко наред ли е? Искаш ли да дойда?

Тя обаче го прекъсна решително, защото знаеше какво ще последва.

— Хайде, връщай се в леглото си — каза бързо, защото сълзите й напираха. — Извинявай, че те събудих. Лека нощ.

Тя затвори телефона, но той знаеше, че плаче. Сама в тъмнината на пустия кабинет. Напълно буден, стана и закрачи из апартамента.

Тя беше на ръба. Усещаше го в гласа й, виждаше го в очите й, все по-често през последния месец, особено през последните дни. Още едно препятствие, още една изненада…

Погледна през прозореца към центъра на града, където тя беше сама и много объркана.

Само да можеше да е до нея и да я подкрепи, когато рухне.

ДР. Тези инициали се появяваха тук и там в почти всички тефтерчета на Бантлинг. За различни дни на седмицата и за различни часове. През деня и през нощта. Последното вписване беше един ден преди трупът на Ана Прадо да бъде открит в багажника му. Какво означаваха те? Място? Човек? Предмет? Идея? Или нищо?

Главата я заболя от мислене. Отпи от изстиналото кафе, но не искаше да зареже всичко и да се прибере вкъщи. Ако останеше още малко, нямаше да има смисъл да се връща. Процесът започваше в осем сутринта, а вече беше два и половина. Бюрото й буквално бе затрупано с книжа. Кутии, пълни с търговски книги, данъчни декларации, дневници, адресници, банкови документи и квитанции, намерени в къщата на Бантлинг или предоставени на оперативната група от „Томи Тан“. Всичко, което се отнасяше до Бантлинг, беше разтворено пред нея като книга. Тя прегледа дневниците, бележниците с адреси и бизнес срещи, прелисти данъчните му декларации и квитанциите. Знаеше, че за някои ровенето в тия баналности изглежда безполезно, защото едва ли би довело до открития със стойност за съда. Особено след като всички тези документи вече бяха най-внимателно прегледани от опитни следователи с трениран поглед. Но тя трябваше сама да разбере как е живял нормален живот при своите извратени инстинкти. А може би именно тренираният поглед пропуска нещо…